Редове на студента

Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Покровителка на угнетяваните, Спасение на загиващите и Радост на всички скърбящи. Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята болка и скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Ти знаеш моята неволя – избави ме, както Сама благоволиш.

Освен молитвите за починалите, още едно действие представлява помен за тях – милостинята, давана в тяхна памет или от тяхно име, тоест даването на някакви земни блага на имащите нужда от тях – бедните наши събратя. Тази постъпка носи радост на починалите грешници.

Всичко, давано на бедните, Господ Иисус Христос взема върху Себе Си – „На Мене правите“; следователно, Той няма да остане длъжник на онези, от които (или от името на които) Той приема. Чашата студена вода, двете лепти на вдовицата – за  всичко обещано ще бъде въздадено в свое време.

Богословие на събитията

на Въведение на Пресвета Дева Мария в Йерусалимския храм

Въвеждането на Пресвета Богородица в Йерусалимския храм се извършило според запазените разкази на Свещ. Предание по следния начин. Праведните родители на Пресвета Дева Мария Йоаким и Анна, подобно на Анна, майката на пророк Самуил, молейки се за избавление от безплодието, дали свещен обет, че ще посветят в служба на Бога своето дете, ако Бог ги дари с рожба.[1][1]