Редове на студента

Няколко дни преди свикването на „Светия и Велик събор на Православната Църква”, както бива определян той през последните години, написах една статия, в която изложих своите виждания за този Събор[1]. По същия начин, след провеждането на Събора ще запиша първите си забележки, които са резултат не на размишления, а на собственото ми разбиране, без да изчерпвам тази голяма тема.

1. Оценката на работата на съборите

„Светият и Велик Събор” приключи работата си и премина в живота и историята на Църквата, от които и ще бъде съден. Историята ще му даде и заслуженото наименование, защото знаем, че някои събори, макар да били наречени вселенски, били отхвърлени от следващите събори, както и други събори, които били свикани като поместни, придобили впоследствие вселенски характер. Това се дължи на решенията, които били взети на тях и на тяхното приемане или неприемане от църковното изпълнение.

С молитва към Св. Дух, Утешител и Просветител на душите ни, и с изричане на Деветия член от Символа на вярата: „Вярвам в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква“, започна откритата беседа на тема: „Какво роди Съборът в Крит’2016“. Тя се състоя на 7 юли с благословението на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Александър Георгиев, председател на столичния храм "Св. св. Кирил и Методий" (ул. "Г. Вашингтон" 47) и беше оранизирана от Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий" към същия храм. Лектор беше д-р Десислава Панайотова – директор на ЦРИК "Св. св. Кирил и Методий".

На 10 юли 2016 г., Трета неделя след Петдесетница, Църквата отбеляза новоучредения празник Събор на св. Доростолски мъченици, както и венценосната памет на преподобните отци от Св. Гора Атон.

В Германския манастир „Св. Йоан Рилски” след възкресната св. Литургия бе отслужен благодарствен молебен по повод решението на Св. Синод от 1 юни 2016 г. БПЦ-БП да не участва в събора в Крит (16-26. 06. 2016 г.).

Ваше Всепреподобие йеросхимонах Димитрий, преди повече две седмици епископи от 10 поместни православни църкви се събраха на о. Крит с претенцията, че провеждат „Свят и Велик събор” на Православната църква.

Според Вас, с какъв статут ще остане това събитие в църковната история?

- За статута на един събор, както се вижда от църковната история, се съди според приетите на него вероопределения, а не според броя на участвалите поместни църкви или епископи. И още по-точно, критерият е дали тези вероопределения отговарят на Свещеното Писание и Свещеното Предание, в частност - на Вселенските и поместните събори на Църквата.