Първата част на книгата „Цепелин за Седмото небе” (ИК „Жанет 45”, 2012) е озаглавена „Оловният цепелин”. Тези, които са следили внимателно творчеството на талантливия български писател Петър Марчев, ще си спомнят, че през 2004 година тази част излезе като „Led Zeppelin – романът” в едно книжно тяло заедно със стихосбирката „Песнопойка за плешиви хипита”. Киносценарият, направен от автора по „Led Zeppelin – романът”, спечели първа награда на Международния фестивал „Покров” в Киев. Най-новият роман на Петър Марчев е съставен от споменатата първа част и една втора нова част, със заглавие „Стълба към небето”, която сюжетно и чрез персонажите е органично продължение на първата.
Тъй като съм свидетел на развитието на неговото творчество от самото начало, та до днес, искам да определя основните му белетристични характеристики. Марчев е ироничен автор, това веднага се разбира, но самият той може би ще се учуди, че го наричам сатирик. При сатирата образите се виждат като в криво огледало. Паноптикумът от персонажи, които е изградил писателят, е гротесково обрисуван. Героите са обладани от бесове, които ги подтикват към пиянство, убийство, кражба, блудство и вещерство (екстрасенство). Бесовете изкривяват техните физически черти и словесна характеристика.
Очевидно е, че Петър Марчев предварително е тръгнал в романа си „Цепелин за Седмото небе” от една определена тенденция и не е изпускал нишката отначало до край. Както писах по-горе, героите или са обладани от беса на пиянството (Веселин, отец Радослав), или от беса на убийството (Богомил, Юки), или от беса на болната мистика (Катерина, Мариета), или беса на кариеризма, службогонството, алчността, предателството и доносничеството (Веселин, Владимира).
Действието на романа е като във филм. Романът на Марчев издава интересите му към киносценаристиката. Четейки текста, сякаш пред нас се сменят кадър след кадър. Авторът е чудесен разказвач, който в телеграфен стил описва, характеризира и движи героите си. Езикът на белетриста е сочен, богат и образен. Така че тенденцията, която той си е наложил, не е декларативна, а предадена с изобразителна сила. Не е необходимо да преразказвам романа, но само ще спомена, че действието се развива на десетки географски места (Камбоджа, Казанлък, София, Царичина, Лондон, Раднево и пр.). Освен това, героите са десетки, което е силна страна на писателя, но пък понякога натоварва читателя с необходимостта да се запомнят много лица.
Тъй като стана вече два пъти дума, че романът е написан с предварителна тенденция, то ще се спра повече върху нея. Тенденцията (главната, важна, обща мисъл) на романа „Цепелин за Седмото небе” е търсенето на Бога. Описвайки героите си като обладани от бесове, Марчев си е поставил целта да им посочи изхода. А изходът е Бог, Църквата и Христовото учение Освен на героите си, писателят посочва изход и на всички нас. Четейки романа, аз успях да позная прототиповете на героите. Всичко, което е описано, се е случвало почти така пред нашите очи с хора, които са живели в нашия град Казанлък. Освен това, и голяма част от сюжета се развива в Розовата долина. Стигам до извода, че този роман е нравоучителна сатира, но писан с определена художествена техника, която заимства способи от телевизията и киното. Да не забравя да добавя, че музиката на „ Led Zeppelin” се е просмукала по един фин начин в целия текст на книгата.
Времевите граници на романа обхващат почти целия ХХ век на българската история. Това е време на граждански междуособици, в които враждуват българи срещу българи. Но авторът се интересува и от съдбата на нашите сънародници, които са в Бесарабия, където участват в други страшни събития: Гладомора по времето на Сталин и разпадането на Съветският съюз с произтичащите от това междунационални сблъсъци. Романът на Петър Марчев е съвременен роман, в който авторът се опитва да преосмисли историческия опит, който българският народ натрупа през един век на войни, революции и вражди. Това, че българите забравиха Бога, е според Марчев причината за окаяното положение, в което ние се намираме сега. Сатаната и неговите пълчища владеят душите на хората и само в обръщането към Бога е нашето спасение, такъв е основният лайтмотив на книгата.
Друга особеност на романа „Цепелин за 7-ото небе” е художественият прийом да се наслагват две реалности – земната и небесната, като под небесна имам предвид присъствието на Бога в живота на хората. На няколко места персонажите са участници в чудо – явяването на св. Богородица и ангели, намесата на небесните сили в земната реалност и пр. Изборът на всеки герой между две пътеки се случва постоянно. Борбата на злото и Доброто е в човешкото сърце.
От няколко столетия европейската и в това число и българската проза е разделена на светска и на свещена литература. Романът на Марчев е опит да се премахне тая граница, като „светската” литература се подчини на едно православно гледище. Разбира се, за несвикналия на това читател ще се стори, че са смесени две различни реалности, но всъщност реалността е една, но с два аспекта, т. е. възприемането и зависи от вярата или скептицизма. Но всички тия подводни течения на романа не пречат той да се чете като увлекателна история, която, както писах по-горе, е сатира на нашия клет български живот. Човек някак си изведнъж стига до извода, че народът ни се нуждае от второ православно покръстване, но тоя път всеки поотделно и доброволно да приеме Христовото учение и евангелската истина.
Романът на Петър Марчев „Цепелин за 7-ото небе” засяга и много други страни на живота като зависимостта от наркотиците, суеверията, сребролюбието и други подобни. Авторът е много наблюдателен човек, който е събрал доста житейски материал и го е претворил в художествена материя.
Книгата е ново стъпало на писателя по неговата литературна стълба нагоре към словесното съвършенство.