Архиеп. Аверкий (Таушев)

Сведение за автора

Писателят нарича себе си „Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа“ (Иак.1:1). От евангелския разказ са известни трима души с името Иаков:

1) Иаков, син на Зеведей, един от дванадесетте апостоли и брат на свети Йоан Богослов;

2) Иаков, син на Алфей - брат на свети апостол и евангелист Матей, също един от дванадесетте;

“О, чудно, Божествено Православие!

Аз виждам светлия твой образ” (св. прав. Йоан Кронщадски)

Така, обикновено, е прието да се нарича светлото празненство, което Светата Църква извършва след края на строгите и усилено-молитвени дни след първата седмица на великопостния подвиг  – в първата неделя на Великия пост. 

"Уви! Неговите златни уста са заградени"

Много често ние, православните християни, сме свикнали да "принебрегваме" великите хора сред нас, свикнали сме да не ги оценяваме, докато те не ни напуснат. И дори тогава не им даваме правилна оценка и допускаме тяхното знание и наследство да се изгубят завинаги.

Архиепископ Аверкий и бил един от последните духовни гиганти на Православието през XX в. - не само гигант на Руската православна църква зад граница, даже не и на руското православие, но на цялата Православна Църква през XX в.