† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„Во успении мира не оставила еси, Богородице“
ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,
Днес честваният празник Успение Богородично е един от най-тържествените, защото молитвено възпоменаваме преславното възнасяне на Божията Майка "от земли на небо".
Независимо, че скръбта е неотменен спътник на смъртта - като естествен край на земния живот, светата Църква ни приканва към светла радост. Причината за това е, че света Дева Мария не е умряла, а е преминала в блажената вечност, където ходатайства за нас пред Бога.
На Голгота Господ Иисус Христос поверил Своята майка на грижите на любимия Си ученик Йоан Богослов. Тя живяла в Йерусалим сред неговите близки и християни, почитащи я като Богоматер. Пребъдвала в молитва, труд и добродетелност. Била в Сионската горница при слизането на Светия Дух. Със свети апостол Йоан посетила Атонската Света Гора, остров Кипър и Ефес. Последните дни от живота си прекарала пак в Йерусалим. Посещавала местата, свързани с живота на възлюбения й Син – Елеонската планина и Гетсимания.
Три дни преди блаженото й успение се явил архангел Гавриил и я известил за изхода на земното й битие и преминаването й в небесните обители. Силно било желанието на Приснодевата да види заедно Христовите апостоли, които по това време проповядвали в различни страни. По Божия воля те, с изключение на апостол Тома, се събрали в Йерусалим за нейното успение и погребение. Света Богородица спокойно предала духа си на Бога и била погребана в Гетсиманската градина.
На третия ден пристигнал закъснелият по Божий промисъл апостол Тома. Като не могъл да я види жива, пожелал да се поклони на мъртвото й тяло. Когато апостолите отворили гроба, намерили само погребалните завивки. Пречистото й тяло било взето на небето, за да не претърпи тление, а да бъде при нейния Син с душата й – възвеличена, както св. пророк и цар Давид възпял: „Застана царица Теб отдясно в офирско злато“ (Пс. 44:10).
Вечерта по време на молитва, Божията майка се явила на Христовите ученици в небесна слава и им казала: „Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни“. А те с радост откликнали: „Пресвета Богородице, помагай ни“. С това тя укрепила още повече вярата им във възкресението на мъртвите.
Братя и сестри,
Смъртта за всички е предел между сегашния и бъдещия живот, стълба изправена нагоре за блажена вечност или спусната надолу за огнената геена, „защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“(Йоан 5:28-29).
Затова като живеем на земята, да мислим за вечността, тъй като по думите на свети апостол Павел: „Нашето живелище е на небесата“ (Фил. 3:20).
Да пребъдваме във вяра, любов, милосърдие, добродетелност. Да търсим правдата и истината, да се отдалечим от злото, „защото платката, що дава грехът е смърт“ (Рим. 6:23).
Животът ни е постоянна борба. Бедите и страданията са наши чести спътници и понякога силите ни не са достатъчни, за да се борим срещу тях. Нуждаем се от помощ и защита в борбата с вражеските нападения. В лицето на света Богородица ние имаме сигурна Помощница и усърдна Застъпница, която с молитвите си може да обърне скръбта ни в радост.
Нека при житейски трудности и несгоди да прибягваме под небесния покров на Богоматер, която в успението си не е оставила света, а като преставила се при своя Божествен Син, има благодат да ходатайства пред Него за нас. Светата Църква я възпява като „опора на падащите, надежда на безнадеждните, утеха на скърбящите, изцерение на болните, спасение на грешните“.
Винаги да отправяме молитвен взор към Пречистата Божия Майка и възпявайки я, да се помолим със заключителния кондак от нейния акатист: „О, всевъзпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Слово. Като приемеш сегашното наше приношение, избави ни от всяка напаст и изтръгни от бъдещата мъка всички, които ти пеят: Алилуия!“
Патриаршеската литургия в Троянския манастир
Сн.: Весела Игнатова