Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Христос воскресе!
Пребъдвайки в изобилната и пресветла пасхална радост, в която неизменно прославяме Възкръсналия Господ и Му благодарим за всичките прещедри благодеяния към нас, през тази година отбелязваме поредна скъпа за всяко православно българско сърце годишнина – 65 години от Възстановяването на патриаршеското достойнство на родната ни Църква. Църква древна и славна, изповедническа и мъченическа, вярна пазителка на светата и спасителна православна вяра, любяща духовна кърмилница на поверения ? от Бога народ.
Както всяка година, и днес, в десетия ден на месец май отново обръщаме взора си назад през столетията и свеждаме глави пред дивния Божи промисъл, като смирено благодарим на Всевишния Бог, Подателя на всички блага, задето не позволи българският род да пребивава в тъмнината на езичеството, но издигна посред него божествени мъже, които го просветиха със светлината на Христовото благовестие и го наставиха във вярата и в благочестието на Църквата. Духовни и книжовни люде, които със самоотвержен труд и много ревност по Божието дело изтръгнаха народа ни от мрака на езическата заблуда и го въздигнаха духовно и културно, като го преобразиха в словесно стадо Христово (срв. Иоан 10:16) и го вгради в Тялото на Църквата, която е „Църква на Живия Бог, стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). Духоносни йерарси и благоверни владетели, които осветиха държавността ни с благодатта и мъдростта, които идват отгоре, слизайки „от Отца на светлините” (Иаков 1:17), и които веднъж и завинаги подсигуриха достойно място на скъпото ни Отечество в света на европейската християнска цивилизация.
С особено благоговение и благодарност в този ден си спомняме и за личността на приснопаметния Светейши Български патриарх Кирил, който с много вяра и упование в Бога и Неговия благ промисъл успя в трудни за вярата и за светото Православие години, с много такт и пастирска мъдрост да извоюва възстановяването на една историческа правда и за трети път в хилядолетната история на Православната ни църква да я въздигне до полагащото ? се авторитетно патриаршеско достойнство вътре в голямото семейство на светото Православие. Помним и възпоменаваме и всички онези, които допринесоха според силите и възможностите си за осъществяването на това свято дело, което беше естествен и благоприятен завършек на десетилетната борба на дейците на църковно-освободителното движение за възстановяването на духовната и църковната ни самостоятелност, изгубени някога в мрачно за страната и народа ни време – време на поробване от иноверна власт, на загуба на държавната и църковната ни независимост.
Пред всички тях и пред техния Христолюбив и родолюбив подвиг днес отново се прекланяме в сърцата си и в родовата си памет, и молим Бога да не отнема никога от благочестивия ни православен народ Своето благоволение и Своята велика милост, като благославя от Небесата всяко наше добро и полезно начинание за слава и възрастване на светата Му Църква, за още по-голям и всеобхватен духовен, културен и държавен възход, за мирни и благодатни дни, години и столетия, за пребъдване в истините на вярата и в онези вековни спасителни ценности и добродетели, които единствено вярното следване на Христовото учение дава на всички, които го изповядват и следват тесния и спасителен път на Господа – към Възкресението и вечния живот.
Днес, в началото на третото хилядолетие от спасителното за света и човечеството Въплъщение на Божия Син, светата Христова Църква е изправена пред нови изпитания и предизвикателства, които, както всякога в своята мъченическа история, тя е призвана да посрещне със смирение пред дивния Божи промисъл, но и с твърдост и вярност към оставените ? от нейния божествен Учител завет и заповеди, добре помнейки казаното от Него на учениците: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20) и ако Бог е с нас, пита апостолът, „кой ще е против нас?” (Рим. 8:31).
Своя дял и своето активно участие в отстояването на Божия път и Божията истина, против всеки опит за тяхното изопачаване и подмяна, има и нашата родна Православна църква, която и днес продължава да бъде истинска божествена духовна стража, усърдно охраняваща поверения ? от Господа народ от силите на тъмнината на този век (Еф. 6:12). Църква, която вече дванадесето столетие продължава богозаповяданата си мисия сред българския род, като истинска негова духовна майка и кораб на спасението сред бурите на този век. Църква, която е наше най-скъпоценно наследство от вековете и която с всеки изминал ден съграждаме всички ние, заедно, неизменно водени от Пресветия Божи Дух, Когото в деня на Петдесетница Господ изпрати сред Своите ученици, за да ги наставлява във всяка истина и да ги упътва в пътя на живота – „за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” (Еф. 4:12).
В този светъл и празничен ден приветстваме и поздравяваме всички духовни чеда на светата ни Православна Църква – нашата свидна и славна Патриаршия – в пределите на Родината ни и далеч от нея, като призоваваме всички към по-усърдни трудове и възрастване в Господа, за духовен и културен напредък и утвърждаване в спасителните истини на светото Православие.
Честита и благословена 65-та годишнина от Възстановяването на светата Българска Патриаршия!