На 9 февруари, в съботния ден, определен за помен на починалите, в храм „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Байлово, Софийско, бяха отслужени архиерейска заупокойна литургия, панихида и трисагий за благодетеля на църкви и манастири – Божия раб Добри. Той си отиде миналата зима на 103-годишна възраст.
Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, подстрига за иподякон 16-годишният Йоан и отличи с офикия „иконом“ протойерей Серафим Янев – ефимерий на Кремиковския манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“. В светата обител той организира летни духовни детски лагери, както и стопанство, освен това обгрижва храма в с. Байлово и в с. Горна Малина, при който е създадено неделно училище.
По време на св. литургия децата от неделното училище начело с техния ръководител Цвета Маламова припяваха ангелогласно на изкусния църковен певец Методи Стоилов. Заедно с епископ Поликарп съслужиха иконом Серафим Янев и свещеник Костадин Тренев, с двама дякони.
Божият раб Добре Димитров Добрев (дядо Добри) извървя житейския си път, извършвайки своя своеобразен подвиг: заставаше пред големите столични храмове с пластмасовата си чашка и събираше милостиня за църкви и манастири. Облечен в характерните си шаечни дрехи и с цървули на крака изминаваше всеки ден, зиме и лете, 40-километровия път от с. Байлово до София и обратно. С времето хората научиха за него и понякога го качваха в колите си.
Когато го държаха повече краката, можеше да хване влака от гара Пирдоп, да слезе на гара Калофер и да измине десетки километри през нощта, за да може да успее за ранната литургия в малкия скит „Покров Богородичен“ и да се причасти със светите Христови Тайни – Тялото и Кръвта Господни.
Отец Серафим Янев припомни как на два пъти са обирали бедната му къщичка в двора на църквата в с. Байлово. Тогава дядо Добри лягал на двора и дни на ред не ядял и не пиел нищо. Не жалел за парите, а за душите на крадците и се молел на Бога за тях.
Искал от хората да проявяват милост, за да получат и от Бога милост.
Белоградчишкият епископ Поликарп се обърна към събралите се със слово за блаженопочиналия наш съвременник, когото всички познавахме: „Събрали сме се на заупокойна литургия и молитва Господ да приеме добрия човек в Своето царство. Да се вдъхновим и ние да бъдем творци на доброто и полезното в името на Господа, за да разпръсваме лъчите на добротата. Да помним примера на дядо Добри – един добър и тих човек, човек като всеки един от нас, който чу Божия глас и го последва. Не беше просто един вярващ „в нещо“ човек, вярваше не в нещо абстрактно, а в Господа Иисуса Христа, православната вяра гореше в сърцето му и му даваше сили. Заради Христа се отрече от себе си, от семейството си, от имотите си и с тази вяра се престави пред Бога. Според силите си се стремеше да прави добро – на Църквата и на всеки, който се докосваше по някакъв начин до него.
Слабият и немощен човек, който положи в сърцето си подвига на вярата, ще получи награда не само от Бога, но и от народа, който жадува за такива примери. Като духовен подарък да вземем силната му вяра и добродетелния му живот. Видяли сме го, ползваме се от негови пример и, дай Боже, да го предадем на следващите поколения“.
След панихидата отвориха къщичката в двора на храм „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Байлово, където години наред живееше дядо Добри. Молитвеният ъгъл, постелката на земята, върху която е спял, окачените цървули… символ на отреклия се от себе си и от удобствата си човек, който, след като се беше отказал от имота си и беше събрал от милостиня стотици хиляди левове, не беше задържал нищо за себе си.
Бог да приеме дядо Добри в Своето царство! Амин!
