През 1521 г., по молба на Цариградската патриршия, турският султан Сюлейман Великолепни наредил по стария римски път Via Diagonalе, минаващ през Западна България, да бъдат пренесени мощите на света Петка Търновска на път от завладяната Сърбия за Цариград. Както се предполага, в този регион мощите на светицата са пренощували, което за поробеното българско население е било истинско събитие и запомнящ се духовен празник.
Това обяснява особено силната почит към света Петка в тази част на България. Така например в околностите на Чепърленския манастир „Св. Петка“, който спада към Софийска епархия, в близост до сръбската граница, има пет параклиса на името на светицата.
Светицата е патрон и на скалния параклис над ждрелото на река Ерма, и на църквата в махала Баринци на град Трън, тя е покровителка и на Клисурския манастир над гр. Банкя, храмовете в с. Балша (XVII в.), в кюстендилското с. Таваличево (XIV-XVI в.) и в с. Вуково, община Бобошево. На много други места както и в самата ни столица (старинен храм „Св. Петка“, XIII в.) през вековете са били издигани църкви на името на най-почитаната българска светица.
Една такава истинска духовна перла е действащият и до днес като енорийски средновековен храм „Света Петка“ в гр. Брезник.
Намира се в югоизточния край на Брезник, в подножието на хълма Бърдо. Датиран е от XV-XVI век. И досега се пази споменът, а и някои артефакти край храма дават основание да се смята, че днешният храм някога е бил манастирски, вероятно част от голямата лавра „Бреза манастир“. Тази лавра заедно с шест църкви, построени върху хълмовете около днешния град, образували известното чак в Цариград „Брезнишко седмопрестолие".
Има и писмени извори за съществувалия в Брезник манастир. В османски данъчен регистър на хасове и тимари на софийския бейлербей от третатата четвърт на XV в. се споменава за „Манастир Матеялъ, спадащ към Брезник“, облаган с годишен данък 50 акчета. Всъщност сегашният храм е бил известен със същото име - „Светая Мати“ чак до Освобождението (1878 г.).
Например поп Димитър Стоянов, „родом от Бегновци“ (около 1830 г.), пожизнен иконом на същия храм, назовава светицата – патрон „Светая богомолителница преподобная Мати“. Става ясно, че името (Матеял) на записания в регистъра от XV в. манастир е подчинено на турските езикови норми и е еквивалент на българското „Света Мати“ (Света Петка).
Докога е функционирал манастирът, не е известно, но от приписките в черковните книги се знае, че неговият храм е разрушен през 1804 г. от вилнеещия по тези земи кърджалийски главатар Кара Фейзи, който разсипва много църкви и манастири из Брезнишко.
Църквата „Св. Петка" е възстановена през 1818 г. От скромен надпис върху иконостаса се разбира, че ктитори на това възобновяването са били поп Кръстю и протопоп Павел.
По-късно, през 1847 г. в постройка към храма се открива първото светско училище в Брезник начело с учителя Георги Йошев (ученик на възрожденеца Захари Круша). С времето училището се разраства и през 1869 г. се премества в нова сграда.
Брезнишкият храм „Св. Петка" добива вида, в който го виждаме днес, след неколкократни пристроявания. По план се състои от три части. Най-старата (източната) част е издигната през Средновековието от ломен камък споен с хоросан и е полувкопана в земята. Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от старите средновековни стенописи не е запазено нищо. Вероятно са били унищожени при разрушаването на храма. Запазените фрески са от XVIII и XIX в., например на лечителките св. Марина и св. Варвара, които държат в ръцете си макет на храма „Св. Петка". Някога около всеки храм посветен на тези светици е имало лековит извор - аязмо. Кладенец със света вода е имало и в двора на църквата. По предание целебните и свойства привличали хора от цяло Брезнишко (Граово).
Не случайно в Пространното житие на светицата, написано от св. Патриарх Евтимий Търновски може да се прочете, че със своето застъпничество пред Бога света Петка „излива изцеления и до ден днешен – бесните получават лек, слепите – проглеждане, хромите – прохождане и обхванатите от всякакви различни недъзи получават целба" (Житиеписни творби, 1986, с.190).
Иконостасът на църквата има четири реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст – „Венчилка" най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса, останала вероятно от средновековния иконостас. Декоративните и мотиви са рядкост в българската резба. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа.
Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение).
Въз основа на архитектурните данни, характерни за Западна България и Горнострумските земи, изграждането на църквата „Св. Петка" може да се отнесе към XV - XVI век.
Дворът на църквата представлява истински археологически музей. Сред многото артефакти могат да се видят стари каменни кръстове, някои от които с интересна пластика. Вниманието привличат и мраморните плочи, орнаментирани с розети и кипариси, които някога са служили за парапет в съборената след Освобождението джамия.
Близо до храма е камбанарията, която през 2005 г. е даром и красиво изографисана от зограф Йосиф Радоев от Брезник.
Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението (1878 г.). Макар че през 1948 г. е осветена новата, просторна черква „Св. Вмчк Георги Победоносец“, в средновековния храм „Света Петка“ и досега редовно се служи.
В България манастирите, храмовете и параклисите, които носят името на св. Петка Търновска, са извънредно много. Ето някои от тях:
Манастири: Чепърленски, Клисурски, Копривецки, Владайски, Мулдавски, Бистришки, Вакарелски, Желявски, Заберновски, Калкаски, Цръклевски, Сотирски, Свогевски, Петрички, Пенкьовски, в с. Кондолово, с. Лобош и други.
Средновекови църкви: в София, с. Белчин, с. Света Богородица, с. Желява, с. Драганица, в някогашното с. Крапец, в с. Младо Нагоричане, в с. Сирищник, с. Радибош.
Храмове: във Велико Търново, Варна, Видин, Пловдив, Русе, Пещера, Априлци, Троян, Твърдица, с. Сърнево и с. Любеново, с. Дичин, с. Веселиново, с. Роза, с. Брадвари, с. Крушево, с. Голям чардак, с. Ситово, с. Караджово, с. Енина, с. Бръшлян, параклис в гр. Сепарева баня, Бургас и още множество оброци, параклиси и одърчета с аязмо.
Света Петка Търновска е най-известната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са и десетки храмове и манастири из цялата българска земя, както и извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия.
Освен във Велико Търново, където мощите на св. Петка престояват над век и половина, почитта към светицата е подчертана и във Видинско, където са били пренесени след падането на Търново под турска власт, но особено силно – в Западна България. Дори се смята, че култът към св. Петка се превръща в една от опорните точки на локалната идентичност на населението в региона.
ТРИ ОТ ЧУДЕСАТА НА СВЕТА ПЕТКА
Едно от записаните, официално констатирани чудеса, се случва през 1888 година. Тогава първоначалният храм, в който се съхраняват мощите на светицата в румънския град Яш е затворен за реставрация, а раклата с мощите е преместена в малък параклис. През една декемврийска нощ обаче става пожар и всичко в параклиса изгаря. За да разследва причините и да запише щетите от пожара, на мястото идва областният управител по онова време, Лео Негруци. Той установява, че всичко е изгоряло, стъклото на иконите, които са били в рамки, е стопено, свещниците са се огънали и почернели, раклата на светите мощи е изпепелена, дори възглавничката, върху която са подложени мощите, се е превърнала в пепел. Но самите мощи са непокътнати, дори не миришат на дим. При този силен огън, който се е разгорял, това е истинско чудо. Този факт е документиран в полицейските анали на град Яш.
+ + +
Друго впечатляващо чудо се случило по време на голямата суша в Молдова, след Втората световна война /вероятно през 1946 година/, когато жителите на областта били обречени на глад. Тогава митрополитът на Молдова, с благословията на вече покойния патриарх Теоктист, изважда раката с нетленните мощи на света Петка и започва литийно шествие, като обикаля градове и села из Молдова. След като процесията излизала от всеки град, там завалявал дъжд. И дори тогава, във времето на прохождащия комунистически режим, някои вестници не премълчават, а отразяват вестта за процесията със светите мощи и за изневиделица рукналия дългоочакван дъжд в Молдова.
+ + +
Ето и един съвременен случай отпреди няколко години. На 14 октомври в храма дошъл екип от местната телевизия, за да снима поклонниците. Репортерката анкетирала една жена, която разказала, че вече за трета година идва да се моли пред мощите на света Петка, защото всяка година, само няколко дни след поклонението, молитвата и се осъществявала.
Първият път, когато дошла тук, тя се помолила на света Петка да си намери работа, защото от дълги години била безработна. След два дни си намерила чудесна работа. На втората година детето и било болно, дълги месеци го местели от болница в болница, и след молитва пред мощите детето и получило изцеление. Тогава репортерката я попитала за какво ще се помоли през тази година на света Параскева. А тя отговорила, че ще се моли светицата да и помогне да не остане без покрив над главата си, защото банката наскоро и взела ипотекираната гарсониера. Същата вечер репортажът бил излъчен по телевизията на Яш и тогавашният кмет Симират бил много впечатлен от силната вяра на жената и и дал апартамент.
По молитвите на преподобната наша майка Петка Търновска,
Господи Иисусе Христе, помилуй нас!
Амин.
Житието на св. Петка-Параскева
от св. Патриарх Евтимий Търновски може да прочетете тук
Средновековният действащ прам "Преподобна Петка" в гр. Брезник
Най-старата част на храма
Частица от мощите на светицата
Стенопис на св. цар Борис Покръстител върху камбанарията
Източници:
https://svetimesta.com
http://www.strannik.bg
https://medchurches.livejournal.com
Снимки от иконостаса на Чепърленския манастир „Св. Петка", общ изглед на храма с камбанарията и стенопис върху камбанарията – www.globalorthodoхy.com