НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТР. Д-Р КИРИЛ: ИМА ВЪПРОСИ, ЗНАЧИТЕЛНО ПО-НАЛЕЖАЩИ, ОТКОЛКОТО СПОРОВЕТЕ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ
Интервюто взе: Светослав Ангелов
Ваше Високопреосвещенство, благословете! Благодаря Ви, че се отзовахте на поканата ни да споделите няколко думи за читателите на Портал Всемирното православие по един актуален, и същевременно щекотлив въпрос – въпросът с причастната практика в Българската православна църква. Богослови и различни свещеници спорят, коментират, конфронтират се дори…
Бог да благослови и да помага на всички нас… Преди всичко искам да кажа, че ние имаме утвърдена практика. Първо, относно поста - не е полезно да се занимаваме постоянно с въпроси, по които Църквата е дала вече своите напътствия. Не смятам, че е удачно, когато някой, извън това, поставя срокове и определя свои си правила, дори да е в съгласие със своя духовен наставник/старец.
Конкретно повод за коментар даде една практика, споделена от свещ. Астериос Карапатакис от хр. „Св. Димитър” в Солун, който казва, че насърчава майките на причастяващите се деца да постят вместо тях и да се молят по-усилено, подготвяйки ги за Свето Причастие. Вие, като Архиерей и богослов, как възприемате подобно нещо?
Това би могло да се прави. Все пак зависи каква е възрастта на децата – ако са под седемгодишна възраст, го намирам за приемливо... Но, вижте, наблюдавам как мнозина православни християни упорито се занимават с въпроси, които не са належащи. Постепенно християнина се утвърждава във вярата. Казал го е още св. ап. Павел – за младенците е подходяща меката храна, млякото, а не твърдата, трудносмилаема. Тук става въпрос за духовни неща. По същия начин и вярващите трябва първоначално да се утвърдят във вярата, дълбоко и сериозно да опознаят Свещеното Писание и най-вече да изпълняват Божиите заповеди, но не една-две, а всичките. Едва след това идва ред на подробното занимание с други, възвишени теми и въпроси. И не по този начин, както в момента се получава – като, че ли всичко друго, освен високото богословие, е маловажно. Още по-малко пък да се разрешават разногласията чрез спорове и препирни – такъв подход е съвършено чужд на вярата, както и неведнъж подчертава пак св. ап. Павел. Кой как се причастява е личен, интимен въпрос и подобава това да се коментира с изповедника, а не на всеослушание.
