Преподобни Йов живял точно 100 години – 1551-1651 г. Едва десетгодишен оставил дома на своите родители и тайно отишъл в близкия манастир. На 12 години станал монах, а по-късно бил избран за игумен. През 1604 г., след 20-годишно игуменство, за да избяга от хорските похвали, дошъл тайно в Почаев като прост монах.
Почувствали духовната сила в него, монасите единодушно го избрали за игумен на вече станалия тогава общежителен манастир. Иов бил първият игумен на Почаевската обител. Седмица преди смъртта си преподобният имал откровение в своята пещера за точния ден на кончината си. В този ден сам отслужил света Литургия и завършвайки я и давайки последно целувание на братята, без всякаква болка, мирно се представил пред Господа. Нетленните му мощи престояли в земята само 7 години и 9 месеца, като сам той в сънно видение се явил три пъти на тогавашния Киевски митрополит Дионисий с думите: „Бог иска да открие моите кости”. Така на 10.09.1659 г. с големи почести и стълпотворение от народ той бил причислен в лика на светиите.
За да се стигне до храма, се слиза по 50 стъпала и се преминава през дълг и не много широк коридор – галерия, чиито стени са изографисани с особено красиви стенописи с ликовете на светите Божии угодници, просияли в Руската земя от 10 век до днес, като над всеки образ е написано името и годината на смъртта. Храмът е неголям, с необичайно продълговата форма, подобна на галерията.
Построен е на мястото на бивши гробища, където е бил погребан и преп. Иов, на южния склон на хълма, така че светлината прониква само от южната страна, чрез големи полуовални прозорци. По средата на лявата страна се намира входът към малка пещера, където се е усамотявал на молитва Божият угодник Иов. Голямо изпитание е да влезеш в тази неосветена пещера, където могат да се поберат едва 5-6 души. В нея се влиза трудно през много тясна и дълга около метър дупка с протегнати напред ръце и пълзешком, като змия, с големи усилия се оказваш вътре. Излизането също става трудно. В пещерата човек не може да застане нормално изправен, да седне или легне в удобна поза. Само за няколко минути ставаш свидетел на великия подвиг на преподобния.
Тук във входа пред тази малка пещера се покоят мощите на преподобните Иов и Амфилохий Почаевски.
КРОТОСТТА НА ПРЕП. ЙОВ ПОЧАЕВСКИ
В общуването си с другите преподобният Иов Почаевски бил извънредно братолюбив, смирен, послушен, кротък, милосърден и толкова мълчалив, че по думите на инока Доситей от него било трудно да се чуе и дума. При всяко свое занимание и движение той повтарял молитвата: "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме." Една нощ, минавайки покрай манастирското гумно, преподобният Иов видял някакъв човек да краде пшеница, натъкнал се на него неочаквано и онзи не можел да направи и крачка под тежестта на пълния с пшеница чувал. Уплашен, той паднал в нозете на преподобния, молейки го да не казва на никого за това.
Ала старецът не само не укорил крадеца с нито една дума, но дори сам му помогнал да вдигне крадения чувал, като само го наставил със смиреномъдри слова занапред да не върши нищо подобно. (Отечник)