От автогара „Изток” рейс № 118 ме откарва в близкото до София с. Желява. Целта ми е храмът „Св. Николай Чудотворец” (1844 г.). Успявам за светата Литургия. След края й предстоятелят на църквата прот. Ганчо Ланджев тържествено изнася чудотворната икона на Пресвета Богородица „Всецарица” (Пантанаса). Пред нея всяка неделя в 10.30 часа се отслужва Акатист, след което отецът прочита записаните имена. Вярващите се покланят на иконата и свещеникът ги помазва с благоуханен елей, осветен с миро от оригинала на чудотворната мироточива икона на Пресвета Богородица Всецарица, намираща се във Ватопедския манастир на Света Гора – Атон.
През 2006 г. дарителят на иконата Атанасиос Спулис от гръцкия гр. Патра я подарява лично на прот. Ганчо Ланджев, без той специално да я е поръчвал. След голямо литийно шествие, в което взимат участие шестима свещеници и много народ, иконата е въдворена в храма „Св. Николай Чудотворец” в с. Желява. Отец Ганчо приема дарението на иконата за знак Божий. Желанието му е да откликне на търсещите помощ от Божията Майка, затова веднага започва да отслужва акатисти и молитви пред нея. И чудесата на вярата не закъсняват. Мнозина научават за милостите на св. Богородица и сега всяка неделя храмът се радва на поклонници, някои дошли и от чужбина. Заедно с псалта Невена след всеки икос от Акатиста дошлите възпяват Пресветата Дева: „Радвай се, Всецарице, благодатно изцеляваща нашите недъзи”. В края на службата отец Ганчо призовава всички коленопреклонно да се помолят на св. Богородица за застъпничество пред Божествения й Син Господ Иисус Христос. Истината е, че след това човек усеща голяма лекота.
На иконата св. Богородица е изобразена седнала на престол, с Младенеца Христос на колене. Тронът символизира царственото величие на Божията Майка. Св. Богородица „Всецарица” се почита като изцелителка на болни от ракови заболявания и на пострадали от магьосничество, а също и на раждащите майки и на жените, които искат да имат деца.
Прот. Ганчо Ланджев посочва още една светиня в желявската църква – олтарната икона на св. Николай Чудотворец. Самият храм, носещ името на великия светител, е обявен за паметник на културата от епохата на късното Възраждане. Всеки сантиментър от него е изписан от зограф Йованчо (Йото) Неделков от с. Макоцево, Софийско, последовател на школата на св. Пимен Зографски. За съжаление, от 1867 г., когато църквата е изографисана, до днес времето се е оказало безпощадно към прекрасните стенописи, които се нуждаят от спешна реставрация.
Чудесата
Чудесата започват веднага след като пред иконата на св. Богородица „Всецарица” започват да се отслужват акатисти и молитви. Във филма „Чудесата в Църквата” на Борислав Лазаров, излъчен през 2007 г. по bTV, е разказана историята на една жена от София със страшната диагноза рак. След три идвания на Акатиста в с. Желява жената отива на проверка в Онкологията и изследванията установяват, че няма и следа от метастазите. В деня, в който научава това, й се обаждат от психиатричната болница в Курило, за да й кажат да отиде и да вземе дъщеря си, която също е абсолютно здрава.
Лиляна от столичния кв. Орландовци, също с раково заболяване, заявява писмено, че само силата на чудотворната икона на Майката Божия „Всецарица” я е върнала към живота, след като лекарите я били отписали. Сега е в цветущо здраве и посещава храма с благодарно сърце.
Баща, майка и син идват на Акатиста и след време се връщат да разкажат как им е помогнала Пресвета Богородица. Бащата е писател, а синът е професор от БАН, завършил е в Атина, и двамата носят фамилията Филчеви. След като гледали филма за чудотворната икона в Желява, водени от вярата си, те дошли да потърсят помощ, която никъде другаде не могли да намерят до този момент. Синът страдал от неудържимо силно главоболие и вече не можел да работи. След края на акатиста и след молитва пред чудотворната икона на св. Богородица и пред иконата на св. Николай, с излизането си от храма, синът почувствал, че е напълно оздравял, като че някой отнел болката му. Бащата пък, който от младини страдал от безсъние, също се освободил от това мъчително състояние.
Брат и сестра пристигат чак от Холандия да търсят помощ от св. Богородица, според вярата си. Момчето страдало от рак на кожата и след молитва пред чудотворната икона „Всецарица” получило изцеление.
Невена, която сега е псалт в църквата в Желява, преди три години пада и си счупва крака в глезена. Две години и половина ходи по лекари и операции, но не може да се възстанови. Един ден, преди поредната операция, идва при отец Ганчо с молба да й прочете молитва пред „Всецарицата”. След месец и половина Невена хвърлила бастуна и сега без проблеми стои права да пее по два часа на утрената и на св. Литургия.
Десислава, лаборантка от жк „Суха река”, дълги години не може да има деца. Започва да идва на Акатиста в Желява. Отец Ганчо й казва, че желанието й може да се изпълни, ако много вярва и ако и двамата се молят от сърце. Десислава ражда момченце, в храма освещават бабина вода. Досега шест жени са се сдобили с дългочакани деца след молитва пред Майката Божия.
В храма идват две млади жени, вижда се, че нещо ги измъчва. Оказва се, че на едната от тях имотът й е отнет по документи от опитни комбинатори, по такъв начин тя губи къща в Банкя и дворно място. Така тя, майка й и брат й остават на улицата и са принудени да живят под наем. Изнудването е станало чрез възрастната й болна майка, подведена от мошеници. Младата жена, учителка в Банкя, разказва на о. Ганчо, че от девет години води дела и все не може да ги спечели. Три пъти идва на молитва в Желява. На третия път с нейната колежка и приятелка се връщат в Банкя. Брат й й подава писмо от прокуратурата. Жената се захваща да приготвя обяда и не бърза да го отвори, понеже предполага, че я уведомяват за поредното изгубено дело. След като обядват, отваря писмото и прочита, че делото е спечелено, и че имотът им се връща.
Обратният ми път до София минава като миг. Установявам, че проблемите, които ме притесняваха от вечерта, са се изпарили. В сърцето ми цари тишина и лекота. Мисля си, трябва да се обадя на приятелка с тежко болна майка, на познато младо семейство, което копнее да има дете, на трети, на четвърти, иска ми се и те да почувстват радостта, която изживях в храма на „Св. Николай Чудотворец” в с. Желява.
.JPG)
