Същността на Бога е непостижима за ума. Безпределното не може да бъде определено. Бог живее в непристъпна светлина в такава област на битието, където разумът не е в сила да проникне. Колко повече Той не може да се види с физически очи, които не издържат на слънчевата светлина, която е само Негово творение. „Бога никой никога не е видял“ – пише евангелист Йоан (1:18).
В Стария Завет четем, че Бог говорел с праведници. Мойсей на Синайската планина приел Десетте Божии заповеди. Как станало това? Планината димяла, блеснала мълния, раздал се гръм, след което утихнало всичко и се чул гласът Божи. При всички случаи Бог се е явявал на Своите праведници дотолкова, доколкото те можели да възприемат Неговото величие.
Христос е въплътеното Второ Лице на Бога. Неговата божествена природа също се е изявявала дотолкова, доколкото може да бъде възприета от човек в плът и с ум, ограничен и повреден от греха. Най-забележителен е случаят с Неговото Преображение.
С тримата Си приближени ученици Петър, Иоан и Иаков Той се изкачил на планината Тавор. Гледката била живописна. В далечина се виждали плодородното поле и Генисаретското езеро. Но тогава не това привлякло най-вече погледите. Учениците останали в подножието, а Христос се изкачил на върха на планината. Там се преобразил и показал Своята божествена природа. Лицето Му светнало като слънце, а дрехите Му станали бели като светлина. Явили се Мойсей и Илия и разговаряли с Него. Чул се глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Удивени, учениците не могли да понесат тази нетварна светлина и паднали по очи, защото тя не била земна, материална, а небесна, несътворена, божествена.
Христос по този начин показал божествената Си природа, за да укрепи учениците в предстоящите изпитания. След поруганието и разпъването Му те трябвало да помнят, че Той е Син Божи и да не падат в униние и малодушие.
Забележително е, че апостол Петър възкликнал: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, един за Мойсей, и един за Илия (Матей 17:4). Това е понятно. Бог е любов, мир и неизказана радост. Близостта на човешката душа до Бога я прави неземно щастлива. Апостолът не помислил да направят сенници за него и другите двама апостоли. Нека да изгарят от палещото слънце, нека да останат незащитени от вятър и дъжд, но да не спира божественото видение.
Фактът на светото Преображение дарява и друга утеха. На Тавор Богочовекът Христос показал красотата и славата на Своето Божество, за да ги видят не само учениците, но и чрез тях – всички хора. А Бог е сътворил човека по Свой образ и подобие. Образът се проявява в неговите умствени способности, власт над природата и в способността да твори. Подобието Божие се заключава в човешкия стремеж към нравствено и духовно съвършенство. Грехът нарушил едното и другото. Все пак всичко не се разрушило. С много усилия човек се стреми към първоначалното си подобие Божие. Така славата Божия се отразява в него. Душата се изпълва със сияние. След разделяне с тялото в душата се запечатва онази степен на съвършенство, до която е стигнал в своя стремеж към уподобяване. Сам Христос е казал, че праведниците ще възсияят в царството на Отца „като слънце“ (Матей 13:43).
Странно е, че някои еретици, сектанти и философи, които уж се основават на същите евангелски слова, отричат или омаловажават божествената природа на Христос. Умовете на такива хора са обладани от безплодна мнителност, а сърцата им – закоравели и приковани към земята от гордост. А е нужно много малко – да отидат мислено в подножието на Тавор, да повдигнат духовен взор нагоре и да видят Христовото Преображение.
03.04.2002 г.
+ + +
Източник: „Христос – въплътен Бог“. Изд. Славянобългарски манастир „Св.вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2002 г.
