Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

 Автор: Георги  Битутов

Събитието на слизането на Светия Дух над апостолите, което прославя празника Петдесетница, е подробно изложено във Втора глава на книгата Деяния на светите Апостоли. По време на земния Си живот Спасителя нееднократно говорел на учениците си за пришествието на Утешителя, Духа на истината, Който ще изобличи света за грях, ще настави апостолите на благодатния път на истината и правдата  и ще прослави Христа (вж.: Иоан. 16: 7–14). Преди Възнесението Иисус повторил на апостолите обещанието Си да изпрати Утешителя: „Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий (Деян. 1: 8). След тези думи Христовите ученици пребъдвали в молитва, събирайки се често заедно. В тяхното число влизали не само единадесетте апостоли и избраният на мястото на Иуда Искариот Матия, но и друти последователи на вероучението. Споменава се дори за това, че на едно от събранията присъствали около 120 души (вж.: Деян. 1: 16). Сред тях били и служещите на Спасителя жени, Пресвета Богородица и братята на Иисус.  

Апостолите се молели заедно и в десетия ден след Възнесение Господне. Внезапно се чул шум и се появили разделящи се огнени езици, които се спрели над всеки от тях. Апостолите се изпълнили с Дух Свети и започнали да говорят на различни езици (вж.: Деян. 2: 4).

 Автор: Явор Георгиев

Отново е Великден и ние за поредна година посрещаме Възкресение Христово. "Христос воскресе" - "Воистина воскресе" са най-честите думи с който се поздравяваме през празничните дни. Но какъв смисъл влагаме в тях. Доколко вярваме в тях и няма ли кратката искра на вярата, събудена по време на празника да угасне след няколко дена? Всъщност всичко опира до отговора на един прост въпрос: “Христовото възкресение факт ли е или измислица?” Някои твърдят, че това няма чак толкова голямо значение – по важни са традициите, които са запазили народа ни, напътствията за добродетелен живот, които ни е оставил Христос, като един велик духовен водач, факта че вярата ни кара да бъдем по-човечни и че религията често ни помага да преодолеем психологичните си проблеми...

Но истината е, че задоволим ли се само с тези макар и положителни неща е равносилно на това, когато сме сериозно тежко болни, да се опитваме да се лекуваме без да викаме лекар само с аналгин…

Заради отдалечеността на времето и техническото развитие по времето, в което е живял Христос – твърдението дали е възкръснал или не - не може да се докаже научно, то си остава въпрос на вяра, науката не може да докаже по никакъв начин достоверността на нито едно от двете твърдения!

Значи отговорът трябва да се търси като друг аспект! Ако Христос не е възкръснал, тогава християнството е най-наивната и объркана религия. Милионите негови последователи са живели и умирали през вековете в името на една заблуда. А самият Христос е бил поредния духовен измамник, дотолкова заслепен от себе си, че още преживе се обявил за Син на Всевишния. Защо тогава трябва въобще да се занимаваме с неговото учение – какво може да научим от един самозабравил се шарлатанин, който през земния си живот твърди, че ще умре и възкръсне?

... Но ако Христос е възкръснал, това променя абсолютно всичко. Макар и невероятно, оказва се, че вече става въпрос за един грандиозен факт, който коренно променя живота ни... А на всичкото отгоре Той твърди, че е жив и че всеки може да общува с Него...  

Затова нека погледнем историческите факти, които винаги говорят по-силно от думите. Но първо трябва да развенчаем един мит, че във възкресението вярват само наивните и необразованите хора. Всички големи “умове на човечеството” са вярвали в Христос като Син Божи – на тази тема има доста публикции. Затова тези, които се опитват да ни убедят, че вярващите във възкресението на Иисус, са интелектуално неразвити, не трябва да ни смущават, а да им се отговоря, че твърдението им е чиста спекулация неподкрепена с никакви факти, а с измислици и клишета...