Всичките четири Евангелия хармонично повествуват за живота и учението на Христа Спасителя, за неговите чудеса, кръстни страдания, смъртта, погребението, Неговото преславно възкресение от мъртвите и възнесението Му на небето. Взаимно допълвайки и разяснявайки едно друго, те представляват цяла една книга без никакви противоречия и несъгласие в основното и същественото.
Често като символ на четирите Евангелия служи тайнствената колесница, която видял пророк Иезекиил при река Ховар (Иез. 1:1-28) и която се състояла от четири същества, напомнящи с вида си човек, лъв, телец и орел. Тези същества, поотделно взети, станали символи на евангелистите. Християнското изкуство от V век насам изобразява Матей с човек или ангел, Марко - с лъв, Лука - с телец, Иоан - с орел.
Освен четирите канонични Евангелия, през първите векове били известни към 50-тина други писания, наричани също „евангелия“ и приписващи си апостолски произход. Църквата ги отнася към списъка „апокрифни“ - т.е. отречени книги. Те съдържат в себе си изкривени и съмнителни повествования. Към тези апокрифни евангелия се отнасят „Първоевангелие от Иаков“, „История на дърводелеца Иосиф“, „Евангелие от Тома“, „Евангелие от Никодим“ и други. В тях между другото за първи път са писани легенди, отнасящи се към детството на Господа Иисуса Христа.
