България-новинарски блок

Онзи ден исках да напиша проповед, но няколко пъти главата ми клюмаше над таблета и накрая се отказах. Сега имам повод да ви предам най-важното от нея. А то е, че все повече заживяваме в едно пространство, което се намира отвъд думите. В някаква постсловесност. Значението им е предположено като единствено възможно и не винаги свързано с истината, дори с реалността, а само с някакви собствени предъвкани хиляди пъти мисловни клишета. Готови шаблони, които по презумпция изхвърлят всичко, което излиза извън тях.

Отец Георги не помни някога да е нарушавал поста, определен от Църквата. Веднъж го заварихме през Богородичния пост да си вари чорба без олио. Вече в преклонна възраст, той беше бодър физически. За поста казваше:

„Телесният пост e с голяма сила. Той очиства тялото и сближава душата до Бога. В атеистичното време у нас не се почитаха празниците, а постът съвсем се изостави. По различни поводи се правеха банкети в постни дни и хората отвикнаха да постят.

Ако огледалото бъде обърнато към земята, в него се вижда земята; а ако бъде обърнато към небето, в него се отразява небето. Така е и сърцето. Щом се обърне към светлината на Божиите заповеди, тогава на сърцето му е светло и радостно, а щом потъне в мрак, тогава цялото се покрива от тъмнина, терзае се, измъчва се, тъгува, унива и не вижда светлината на истинската си радост...

Скъпи мои деца!

Днес на земята се пролива много невинна кръв, тази кръв е по-чиста от кръвта на Авел – това е кръвта на убитите младенци, това е кръвта на невинните младенци, беззащитните същества, пролята от самите им майки!

Всички болници и всички родилни домове са се превърнали в Иродови кланици. Милиони и милиони младенци по цял свят се оказват изхвърлени в кошчетата за боклук или в канализацията – така дори и котетата не изхвърлят. В един филм е показано как убиецът – лекарят-акушер – убива със скалпел младенеца в матката, а след това със специално приспособление раздробява главата на детето и го измъква от утробата. При това майката не вижда нищо, става от акушерския стол и спокойно се прибира вкъщи.

Проповедите на Лимасолския митрополит Атанасий, монах с атонски опит, често са обърнати към младите светски хора. Именно нещастието на тези, които живеят в съвременното бурно житейско море, особено трогнали владиката, когато той получил послушание да се сбогува с любимата Света Гора и да отиде да служи в Лимасол – вторият по големина град в Кипър, голям икономически и културен център.

„Христа аз мога да придобия навсякъде: и на улицата, и в самолета, и у дома, и в манастира“ – напомня проповедникът.

Да се молим Божията майка да ни води в нашите земни пътища и по нейните всесвети молитви Господ да ни дарува вечно блаженство

В името на Отца и Сина и Светаго Духа!

Днес празнуваме Успението на Пресвета Богородица. Родила най-великият Син, не простосмъртен, а Божествен Син, Син на Всевишния – Богочовека Иисуса Христа, Пресвета Богородица през целия Му земен път вървяла по Неговия кръстен път. Била първата и най-добрата Негова ученица на християнските нравствени съвършенства, преживяла Неговата мъченическа Голгота, но сподобила се да види първа възкръсналия Господ Иисус Христос с велика възкресна радост.

 Празнословието е безплодното, сиреч безполезното и празнодумно говорене. Празнословен е невъзпитаният човек, необразованият, дребнавият по характер, занимаващ се с дребни и нищожни неща, думите му са лишени от смисъл. Той говори безцелно и изпада в прегрешения. Сее приказки на вятъра и като подхване дума, не мисли за времето на ближния си. Не следи и не преценява това, което казва, нито пък изразите, които употребява. Той е невнимателен и бъбрив.

В земния живот на Господ Иисус Христос имало много малко радостни, светли минути. Бог се въплътил, дошъл в този свят най-вече за да се потопи в нашия мрак, да раздели с нас скръбта и делниците на човешкото съществуване. Именно затова Господ Иисус Христос прекарвал толкова време с грешните хора, нуждаещи се от очистване, просвещение и спасение. 

Един от важните аспекти на религиозната нравственост е културата на общуване. Това е умението спокойно да бъде изслушван другият, дори мнението му да не съвпада с твоето или дори да му противоречи. Присъствието на Божията благодат в душата на човека прави за него невъзможно да оскърби или да унизи ближния. Етиката се проявява в уважението един към друг. Думата „култура“ произлиза от думата „култ“, която означава „уважавам“, „почитам“.

Канонът на Пресвета Богородица е част от богослужебната похвала на Православната Църква към майката на нашия Бог. Той се изпълнява на вечерните богослужения през Богородичния пост, с изключение на вечерните в събота и срещу празника Преображение Господне и Успение Богородично.

Светата Църква тачи майката Божия затова:

1. Че тя показала съвършенство в християнските добродетели.

2. Че тя „като по-чиста от херувимите и по-славна от серафимите“ се удостоила да стане майка на Спасителя.

3. Бидейки майка Божия, тя е майка-закрилница на всички повярвали в Иисуса Христа[1].