СВЕТИ ЕФРЕМ, ПАТРИАРХ СРЪБСКИ, БЪЛГАРИН
В научното издание на житието на свети Ефрем, патриарх Сръбски, се казва, че бил родом „из областта на българското царство, Тирската страна“. В България няма „Тирска страна“, а трябва да е Трънската. Той се родил през 1311 г. през царуването на българския цар Михаил Шишман, на сръбския крал св. Стефан Милутин и византийския император Андроник Палеолог. Син на свещеник и възпитан в благочестие, той пожелал да се посвети на монашески живот. Но понеже родителите му се възпротивили, той – насърчен от едно свое съновидение – избягал от тях, бил постриган в монашество на 23-годишна възраст и постъпил на постоянно пребиваване в атонския Хилендарски манастир.
За Словото трябва да има и дихание; защото и нашето слово не е без дихание. Но нашето дишане е нещо различно от съществото ни; то представлява вдишване и издишване на въздух, вдишван и издишван, за да съществува тялото. При произнасяне на словото става звук, разкриващ силата на словото. И в Божията проста и несложна природа трябва благочестно да се изповядва битието на Божия Дух, защото Словото Му не е по-недостатъчно от нашето слово; но би било нечестие да се мисли, че в Бога Духът е нещо идващо отвън, както е в нас, сложните същества.
По подобен начин вярваме и в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда и в Сина почива, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е единосъщен и съвечен с Тях; Дух от Бога, Дух прав, властващ, извор на мъдрост, живот и освещение; Бог, съществуващ и споменаван заедно с Отца и Сина, несъздаден, Пълнота, Творец, Вседържител, извършващ всичко, всесилен, безкрайно могъщ, владеещ цялото творение и неподчинен на ничия власт; Дух боготворящ и небоготворим; изпълващ, а не изпълван; предаващ, но нищо не заимстващ; освещаващ и неосвещаван, Утешител, като приемащ моленията на всички; подобен във всичко на Отца и Сина;
За мъртвите не трябва да тъгуваме. Те са отишли при Господа и нашата скръб нищо не им помага. Не трябва да тъгуваме, а да се 
И така, вярваме в един Бог, едно начало, безначално, несъздадено, неродено, нетленно, а освен това и безсмъртно, вечно, безкрайно, неописуемо, безпределно, всемогъщо, просто, несложно, безтелесно, непреходно, безстрастно, неизменяемо и непроменящо се невидимо, извор на добротата и правдата, умствена и непристъпна светлина, с нищо непреодолима и измервана само със собствената Си воля сила - защото може да върши всичко, което поиска; по могъщество - Създател на всички видими и невидими създания, съдържащо и съхраняващо всичко, промислящо за всичко,
И така, Този един и единствен Бог не е без Слово. А щом има Слово, То трябва да е ипостасно, без начало и край на съществуването Си. Защото не е имало време, когато Бог да е бил без Слово. Напротив, Бог винаги има Словото Си, Което се ражда от Него и Което не е неипостасно и разливащо се във въздуха като нашето слово, но е ипостасно, живо, съвършено, не е извън Него (Бога), а винаги пребивава в Него. Защото къде може да съществува То извън Бога?
Т
(9/22 май)
Свети Николай, архиепископ на град Мира в област Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 г. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население.