България-новинарски блок

 Светата обител на незаспиващите е мъжки манастир, в който пеенето на псалми никога не секвало.

Първият манастир на незаспиващите е основан на границата между IV и V век от преподобни Александър на брега на река Ефрат (днес е трудно да се посочи точното място). Двадесет години по-късно св. Александър оставя обителта, за да проповядва в граничещите с Персия градове, след което основава в Константинопол друг манастир на незаспиващите.

Монахинята се нарича схиигумения Възкресия (Валентина Друмева + 2021) – приснопаметната игумения на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично”. През 1998 г. с благословението на блаженопочиналия Пловдивския митрополит Арсений излиза нейната книга, по-скоро научен труд под заглавие „Девическият манастир „Св. Въведение Богородично” и метосите в Калофер” (изд. на Министерство на отбраната „Св. Георгий Победоносец”). Две години по-късно, през 2000 г., по повод 130-та годишнина от създаването на революционния комитет в гр. Калофер от Васил Левски (май 1869 г.), местната фондация „Христо Ботев” издава друга нейна книга, озаглавена „Апостолът на свободата - летопис в стихове”. Предлагаме откъси от двете произведения:

Подвигът на юродството заради Христа се различава диаметрално от обикновеното юродство, което е душевна болест. Подвигът на мнимо безумие са приемали и хора, които са били близо до съвършенството, с цел да достигнат истинска святост.

Свети и несвети юродиви

Гръцката дума „салос“ и неговата славянска калка „юродив, уродлив, юрод, урод“ произлиза от гръцкия глагол „салео“ – „разклащам се, люлея се“.

Веднъж попитах един човек: „Какъв воин смяташ че си?“ Воин на Христа или войн на изкушението? Знаеш ли, че злото на изкушението също има свои воини?“

Християнинът не трябва да е фанатик, той трябва да притежава любов и съчувствие към всички хора. Тези, които необмислено правят коментари, дори да са истина, могат да навредят.

Василий Николаевич Муравьов, бъдещият старец Серафим, се родил на 31 март (стар стил) 1866 г. в село Вахромеево. Родителите му Николай Иванович (1837-1976) и Хиония Алимпиева кръстили младенеца на 1 април 1866 г. След Василий в семейството се родили две дъщери (1871) и Евдокия (1975). Те и двете починали в кърмаческа възраст, без да доживеят и годинка. На 5 септември починал от туберкулоза бащата и десетгодишният Василий останал с болната си майка.

До закриването на Киево-Печерската лавра през 1961 г. отец Исаакий водел екскурзии до пещерите. Отецът бил добре образован и живял в манастира много години, но след това остарял и никакво друго послушание не можел да изпълнява освен да бъде екскурзовод. А на него и това му се струвало трудно.

„Аз съм схийеродякон. Имам нужда от безмълвие“ – често се жалвал той на братята. „Искам да отида в пустинята“. „Как ще отидеш?“ „Тайно“ – отвръщал той. Дълго притеснявал благочинния с тази молба. „Ох, душата ми изнемогва! Искам в Кавказ да умра. Благословете“!

   1.Не е удивително, че желаят да се омъжат жени, неизпитали семейния живот, мъките на раждането на деца и всичко останало, което внася бракът в дома на хората; и „войната”, това толкова трудно дело, според пословицата, „е приятна за неопитните”; но когато жените, които са понесли хиляди скърби и често от горчив опит са били принудени да смятат за блажени свободните от светски дела, и хиляди пъти да проклинат и самите себе си, и своите сватовници, и деня, в който са влезли в брачните чертози, когато тези жени, след такива огорчения, отново се стремят към същото състояние - това ме изпълва с крайно удивление и недоумение, и ме кара да изследвам причината за стремежа към това състояние, което са смятали за непоносимо, докато са били в него; защо сега, когато са се освободили, отново се домогват до него, като към нещо силно желано?

  Помазанието и духът отново са върху мен и отново ходя плачейки натъжен (срв.: Пс. 34:14 - според превода на 70-те). Вие може би се чудите на това. Но и Исаия, докато не вижда славата Господня и високия и издигнат престол и серафимите около него, не казва нищо подобно, не показва нито огорчение, нито страх; и макар да обвинява Израиля, щади себе си и се разграничава като невиновен за нищо. Но щом видял това и чул светия и тайнствен глас, сякаш започвайки по-добре да съзнава себе си, казва: О, окаян аз, как се умилих (Ис. 6:5 - според превода на 70-те), и добавя следващите след това думи, които няма да изкажа, за да не произнеса нещо оскърбително.

Хвалебна песен Давидова (в еврейския текст псалом 90 не е надписан).

 Съдържание: В предишния псалом осемдесет и девети, изобразявайки обръщането на еврейския народ (към Бога), като естествено продължение Псалмопевецът въвежда лице, тайно водено от Христос и побеждаващо с Негова помощ мислените врагове, т.е. началата и властите, светоуправниците на тъмнината, духовете на злобата и самия ненавистен сатана.

Отпадналият поради гордост от своя небесен чин дявол непрестанно се старае да увлече в грях и всички тези, които от цялото си сърце желаят да пристъпят към Господа – по същия начин, по който и сам той паднал, т.е. с гордост и любов към суетна слава. С тези неща именно ни борят демоните, с тези и други подобни те смятат да ни отделят от Бога. Още повече, знаейки, че този, който обича брата си, обича и Бога, те влагат в нашите сърца ненавист един към друг, докато не можем вече да гледаме своя брат или да си кажем с него и дума.