България-новинарски блок

„Вие, бащите, не дразнете децата си,

а ги възпитавайте в учение

и наставление Господне“ (Еф. 6:4).

Що значи да си родител?

То е нещо високо и благословено. Родителският авторитет за децата е поставен, както видяхме, веднага след Божествения. Защото между Бога и родителите, има някакво сходство. Както Бог е небесен Баща на всички, тъй и родителите са земни бащи и майки на своите деца.

За да прекарате целия ден съвършено, свято, мирно и безгрешно – има едно-единственото средство – най-искрена, гореща молитва сутрин след ставане от сън. Тя въвежда в сърцето Христа с Отец и Светия Дух, и по такъв начин дава сила и издръжливост срещу домогванията на злото; само е нужно да си пазите сърцето.

Хубаво е, много е хубаво да си добродетелен. Добрият човек и самият той е спокоен, и на Бога е приятен, и на хората е мил.

Мнозина са звани, а малцина – избрани. Званите са всички християни, а избрани са онези християни, които и вярват, и живеят по християнски. В първите времена на християнството проповедта призовавала към вяра; а ние още от рождение сме призвани от християни и сме възпитани сред християни.

И слава Богу! Половината път, тоест встъпването в християнството и вкореняването на неговите начала от най-ранно детство сме преминали без всякакъв труд. От това би следвало, че вярата ни трябва да е още по-силна, а животът ни още по-изправен с напредването на годините.

Всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда (Мат.5:22) – казва Христос. С тези думи Той не отрича гнева изобщо: първо, защото човекът не е свободен от страсти; той може да ги сдържа, но да ги няма изобщо – не е в негова власт; второ, защото страстта на гнева може да бъде и полезна, ако съумеем да се възползваме от нея в правилното време. Кога можем да използваме гнева? Тогава, когато отмъщаване не за себе си, а обуздаваме дръзките и обръщаме в правилния път разпуснатите.

Християните в Коринт (коринтяните) първи в историята на Христовата Църква се поддали на съблазънта на тщеславието, духа на гордостта и плътското разбиране за Църквата: „Аз съм Павлов... аз съм Петров...аз съм Аполосов“ – и чуваме страшния и решителен глас, сякаш вик, на св. апостол Павел: „нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?“ (Кор.1:12-13).

Именно на тази съблазън се поддал и Римският епископ.

Иконата се намира в музея на византийския мъжки манастир „Св. Богородица“ в Палеокастрица, на гръцкия остров Корфу. Светата обител е издигната през 1225 г., реставрирана е в края на XVIII и началото на XIX век). Върху иконата е изобразена възнасящата се Божия майка и 12-те апостоли застанали пред празния ? гроб.

Да си припомним изобразеното събитие:

Когато през IV век светите отци аргументирали православното разбиране, че на Сина Божий подобава същата чест, както и на Отца, те посочвали и познатия на всички в онова време пример - че така правят и царете, поставящи на трон до себе си своите първородни синове и изискващи на тях да се въздава същата почит, както и на самия автократор.

Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква. Единна, една Истинска Църква, създадена от Иисус Христос и утвърдена от апостолите. И сега тя си остава единна в своята вярност на Христос, във верността на даденото ни чрез Христос от Отца учение и апостолско Предание.

Независимо от разделянето на Църквата на патриаршии, митрополии, епископии (епархии), т.е. независимо от съществуването на поместни Църкви, Христовата Църква си е оставала и остава Единна, и нейното единство се изразява в това, че всички поместни Църкви съдържат Една вяра – догматите, Едно учение за нравствеността, Едни правила за църковно устройство и управление; единството на Църквата се е поддържало и се е изразявало и в обмяната на послания между главите на Църквите по различни въпроси и поводи, и писма.

При мен идват много хора, хиляди. Изповядват се, беседваме на духовни теми. Има случаи, когато хората нищо не могат да направят – за съжаление, те живеят по такъв начин, в такива условия и с такава нагласа, че тях ги чака неминуема гибел.

Но, за съжаление или за щастие, ние не можем да им кажем това, защото Христос не ни го позволява.

Нашият разум ни казва, че тях ги чака гибел.

Но вярата казва, че за Бога всичко е възможно.

Всеки път, когато свещеникът извършва божественото свещенодействие, след тайните думи за призоваване на Светия Дух, светите Дарове, със силата на Божията благодат, се претворяват в истински Христови Тяло и Кръв. Тогава се споменават всички ликове на светиите, принася се предложената всемирна Жертва за всички и за всичко, за тържествуващата на небесата Църква и „изрядно (особено) за Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария“.