България-новинарски блог-теология

Кондак 1

Поборниче на непобедимия Воевода, Евтимие, преблажени отче наш! Ти, който с православието си утвърдил твоите люде в борбата им против агаряните и с добродетелния си живот винаги си се подвизавал в бран против бесовете, озари душите ни със светлината на твоето учение и с твоите молитви избавяй ни от бъдещите беди нас, които с умиление ти пеем:

Радвай се, Евтимие, велики застъпниче на Българската църква!

На 15.01.2024 г. се изпълват 3 г. от блажената кончина на мон. Валентина (Друмева), игумения на Девически манастир „Въведение Богородично“, гр. Калофер. Тя беше един от истинските будители на нашето смутно време, в което като светилник насочваше душите към Бога и ги водеше с Неговото благословение по пътя към Вечния Живот, за да се изпълнят евангелските думи:

„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.

- Ваше Високопреосвещенство, какво е определението Ви за „пълноценен живот” и пълноценно ли изживяхте своите години?

- На земята има земни измерения, а на небето - други измерения. Пълноценен истински живот е духовният живот, изпълнението на Божиите заповеди. Това дава пълноценността на живота, изпълва го, извисява го.

Днес за мнозина духовността не е от голямо значение, но за мен е от първостепенно. Духът, Божият Дух е Който животвори. Той е Който извисява и Който възнаграждава.

Св. пророк Йоан Предтеча, Кръстителят Господен, е един от най-почитаните православни светии. Той се родил шест месеца преди Иисуса Христа. Ангел възвестил раждането му (Лука.1:15). С Божия закрила спасен от смърт, каквато постигнала Витлеемските младенци, Йоан израснал в пустинята, дето с пост и молитва се приготвял за великото служение. Носил дреха от камилска вълна и се препасвал с кожен пояс. Ядял акриди и див мед.

Мат. 3:13-17

Богоявление, XIV век, манастир Високи Дечани, Сърбия

И ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това (Ис.40:5).

От древни времена Господ обещал да се яви във велика слава. Хората чули – и забравили. Но Господ не забравил Своето слово. Защото словата Господни са подобни на каменна крепост, нерушими. Господ обещал да дойде; Той обаче дошъл не тогава, когато ни е бил най-малко нужен, а тогава, когато ни е бил нужен повече от всичко.

Благослови отче!

Благочестиви християни! Днес от голяма благодарност към Бога постим заради утрешния ден, който е причината за нашето спасение, защото на този ден Христос потопи стария ни грях в река Йордан и ни избави от дяволското робство. И се молим на Бога с покаяние да прости и сегашните ни грехове, които сме извършили след кръщението си с пиянство, с лъжа, кражба и други лоши дела.

Влъхвите, тези отдалечени от Бога и чужди на Завета хора, първи се удостоили да дойдат и да се поклонят [на Богомладенеца], защото свидетелствата, дадени от враговете, вдъхват повече доверие. Понеже, ако първи се бяха поклонили иудеите, щеше да се смята, че те са почели [Господа] поради родството им [с Него].

„В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане

умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан. 4:10)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква, 

За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов.

Eтo, дeвицaта щe зaчeнe в утрoбaтa си

и щe рoди Син, и щe Му нaрeкaт имeтo Eмaнуил

(Ис. 7:14, Мaт. 1:23)

Блaгoслoви, oтчe!

   Блaгoчeстиви християни! Днeс прaвeдният Иoсиф глeдa със съмнeниe oнoвa, кoeтo бe прoрoкувaнo прeди тoлкoвa мнoгo гoдини, искa дa рaзбeрe oнoвa, кoeтo бe скритo и oт aнгeлитe, съмнявa сe в oнaзи утриннa зoрa, свeтa Дeвa Мaрия, кoятo бe пo-святa oт aнгeлитe, в кoeтo гo увeрявa Бoжий aнгeл, кaктo щe чуeтe oт Eвaнгeлиeтo сeгa.

Ангел Божий, чедо мое, да те води и да ти посочи Божия път за твоето спасение. Амин, да бъде. Пожелавам Бог да те дари с духовно здраве, защото то е дар на осиновението, който получават душите, посветили се изцяло на служене на Бога и на Неговата любов.

Светът привлича младежта като магнит. Светското има голяма власт над новопросветената душа, която едва-едва е започнала да разбира своето предназначение, целта на живота си и дълга, който я зове.