България-новинарски блог-теология

Богородичният пост е един от четирите многодневни поста в Православната Църква. Той завършва с празника, в чест на който е наречен – Успение на Пресвета Богородица (15/28 август). Той и още един празник – Преображение Господне (6/19 август) – създават нагласата за Богородичния пост, напомняйки ни за удивителното смирение и готовност, с които Господ и св. Богородица преминават през всичко, което им е определено (от църковно-славянски "уготованно" -  приготвено) по Божия воля, показвайки го с целия си земен живот.

Влизаш тихо-тихо в храма, на пръсти, отваряш безшумно вратата, защото в това време другият човек се съсредоточава, старае се да се съсредоточи колкото може повече, за да се доближи до Бога, и ти не искаш да го прекъсваш. Всяко ненужно движение в църквата отвлича ума на молещия се, дава повод на дявола да причини безпокойство, така че молещите се да изгубят контакта на ума си с Бога.

В нашето светско съвремие името на св. Мария Магдалина силно нашумя покрай множеството криминално–авантюристични романи и филми. Те убеждават съвременната аудитория, че християнската светица е имала някакви „специални отношения” с Иисус Христос и е била дарена с дете от този съюз. 

Мислих си, че подобни филми могат да заблудят само невъцърковените православни християни, които не са съвсем наясно с учението на Църквата за светицата. Но се оказа друго – разбрах, че много православни, сред които и академични учени, си мислят,  че Мария от Магдала е същата онази блудна Мария, за която говори Новият Завет.

 Дълбоко важният и тайнствен догмат за троичността в Лицата на Единия Бог отличава нашата християнска религия от всички други.

Цели хилядолетия е живял богоизбраният еврейски народ, вярвайки в Единия Бог – явилият Своето всемогъщество и непостижима премъдрост в сътворението на вселената; Своята правда – във всемирния потоп; Своето милосърдие и любов към Своя народ – в чудесното извеждане на евреите от дългия египетски плен, в преминаването през Червено море; в беседите на планината Синай с великия пророк Мойсей и в даруваните чрез него Десет Свой заповеди, и в много, много други велики събития,

С видео-обръщение в официалния сайт на Ловчанска епархия Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил приветства православните християни с великия празник Петдесетница.

След св. Литургия на този ден – рожденият ден на Едната Света, Вселенска и Апостолска Църква, се отслужва вечерна служба и на християните се раздават орехови клонки. Те символизират огнените езици на Светия Дух, слезли върху Христовите апостоли събрани в Сионската горница в Йерусалим, а чрез тях – и върху всички православно вярващи до края на вековете.

И тази година с особена тържественост в ПКСХП „Св. Александър Невски“ бе отбелязан празникът на снизхождането на Светия Дух над апостолите и основаването на Църквата Христова.

Словото на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод Григорий Врачански, който възглави тържествената света Литургия, може да проследите във  ВИДЕОТО, публикувано на официалния сайт на Св. Синод на Българската православна църка – Българска Патриаршия.

На Петдесетница получаваме дара на Светия Дух, който ни учи Кой и какъв е Бог. Бог не е теория, не е мисъл. Той е Дух и никой не може да изповядва Иисус Христос, че е Син Божи, освен чрез Светия Дух.

„На Петдесетница се ражда Църквата и оттогава започва това спасително велико дело – просвещаването и освещаването на човека", отбелязва Видинският митрополит Даниил в специално интервю за Радио България.

 (Четат се след св. Литургия в деня на Света Троица)

На Петдесетница – роженият ден на Христовата Църква, се прославя Божието милосърдие – изпращането на Светия Дух над апостолите и силата на Духа, просвещаващ цялата вселена. „Величаем Те, Живодавче Христе, и почитаме Всесветия Твой Дух, Който от Отца си изпратил на Твоите ученици”.

Има случаи, когато в последните дни от земното странстване на човека Бог отваря очите на отпадналите от Православието, за да опознаят истината и да не погинат те и близките им. Типичен в това отношение е следният случай:

Дора Запрянова, родом от Бургас и живееща с мъжа си в София, ме посети на 5 април 1956 г. и ми разказа следното:

Преди шест месеца загубих майка си. Тя живееше в Бургас и беше много добра християнка. От нея сме научени да вярваме, да ходим на църква, да постим, да се причастяваме и пр.

Освен дните за помен на всеки покойник в близост след смъртта му, има и дни за помен общо за всички покойници. Това са дните на тъй наречените Задушници. Те водят началото си от апостолски времена. Древните християни в тия дни се събирали наедно на гробищата, както и днес, за помен на умрелите.

И тези общи дни за помен са винаги в съботен ден. Събота – еврейска дума, означава „покой, отдих“ (Бит. 2:3).