България-новинарски блог-теология

Проповедите на Лимасолския митрополит Атанасий, монах с атонски опит, често са обърнати към младите светски хора. Именно нещастието на тези, които живеят в съвременното бурно житейско море, особено трогнали владиката, когато той получил послушание да се сбогува с любимата Света Гора и да отиде да служи в Лимасол – вторият по големина град в Кипър, голям икономически и културен център.

„Христа аз мога да придобия навсякъде: и на улицата, и в самолета, и у дома, и в манастира“ – напомня проповедникът.

Да се молим Божията майка да ни води в нашите земни пътища и по нейните всесвети молитви Господ да ни дарува вечно блаженство

В името на Отца и Сина и Светаго Духа!

Днес празнуваме Успението на Пресвета Богородица. Родила най-великият Син, не простосмъртен, а Божествен Син, Син на Всевишния – Богочовека Иисуса Христа, Пресвета Богородица през целия Му земен път вървяла по Неговия кръстен път. Била първата и най-добрата Негова ученица на християнските нравствени съвършенства, преживяла Неговата мъченическа Голгота, но сподобила се да види първа възкръсналия Господ Иисус Христос с велика възкресна радост.

 Празнословието е безплодното, сиреч безполезното и празнодумно говорене. Празнословен е невъзпитаният човек, необразованият, дребнавият по характер, занимаващ се с дребни и нищожни неща, думите му са лишени от смисъл. Той говори безцелно и изпада в прегрешения. Сее приказки на вятъра и като подхване дума, не мисли за времето на ближния си. Не следи и не преценява това, което казва, нито пък изразите, които употребява. Той е невнимателен и бъбрив.

В земния живот на Господ Иисус Христос имало много малко радостни, светли минути. Бог се въплътил, дошъл в този свят най-вече за да се потопи в нашия мрак, да раздели с нас скръбта и делниците на човешкото съществуване. Именно затова Господ Иисус Христос прекарвал толкова време с грешните хора, нуждаещи се от очистване, просвещение и спасение. 

Един от важните аспекти на религиозната нравственост е културата на общуване. Това е умението спокойно да бъде изслушван другият, дори мнението му да не съвпада с твоето или дори да му противоречи. Присъствието на Божията благодат в душата на човека прави за него невъзможно да оскърби или да унизи ближния. Етиката се проявява в уважението един към друг. Думата „култура“ произлиза от думата „култ“, която означава „уважавам“, „почитам“.

Канонът на Пресвета Богородица е част от богослужебната похвала на Православната Църква към майката на нашия Бог. Той се изпълнява на вечерните богослужения през Богородичния пост, с изключение на вечерните в събота и срещу празника Преображение Господне и Успение Богородично.

Светата Църква тачи майката Божия затова:

1. Че тя показала съвършенство в християнските добродетели.

2. Че тя „като по-чиста от херувимите и по-славна от серафимите“ се удостоила да стане майка на Спасителя.

3. Бидейки майка Божия, тя е майка-закрилница на всички повярвали в Иисуса Христа[1].

Богородичният пост е установен в прослава на Божията майка, която през целия си живот и особено преди успението си (15 август) прекарвала времето в пост и молитва. Постът има строг характер, което се обяснява с голямата любов и почит, която отдават православните християни към Пресвета Богородица.

Подготовката за празника Успение Богородично (най-големият Богородичен празник за православните християни) трае от 1 до 14 август.

Възлюблени, първата и най-голяма грижа на родителите трябва да бъде не толкова физическото отглеждане на децата, колкото духовното им възпитание. Голяма грешка правят ония родители, които смятат за свое първо и последно задължение да внасят вкъщи само средства за живеене, като предоставят възпитанието на децата си на недобросъвестни бавачки или на случайните другари от улицата, от махалата, от училището.

Не прелюбодействай!

(Книга „Изход“, 20:14)

Когато веднъж нашият Господ бил запитан от фарисеите, дали е позволено човеку да напусне жена си по всяка причина, отговорил:

— Не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“? Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

За безсмъртния Апостол на българската свобода Дякон Игнатий - Васил Левски е казано и написано много. В  близкото минало някои псевдоисторици изписаха тонове мастило за да "докажат" невярната теза, че Левски едва ли не демонстративно "хвърлил расото".  Но никой не може да скрие истината, че до края на живота си Васил Левски е бил силно религиозен православен християнин.