България-новинарски блог-теология

(Чете се вместо утринните и вечерните молитви през Светлата седмица).

Тропар:

Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт потъпка смъртта и на ония, които са в гробовете живот дарува. (три пъти)

Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на Светия Господ Иисус, Който Едничък е безгрешен. На Твоя кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим. Защото Ти си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем, и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на Светото Христово Възкресение, защото ето – чрез кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши. (три пъти)

Ето, светозарното тържество идва по-напред, като ни показва образа на Христовото възкресение. Ето, светозарният празник на Лазар възсия, очертавайки Христовите чудеса. Ето, възкресението на Лазар, станало на четвъртия ден след смъртта му, носи плодовете на Христовото възкресение, станало на третия ден.

Знаете ли на колко години Мария е отишла в пустинята?

Когато преподобната отишла в пустинята зад река Йордан, тя била на 29 години. 

Знаете ли, че Мария е знаела Свещеното Писание наизуст, въпреки че била неграмотна и никога не е имала текста на Библията?

Когато Зосима чу, че споменава думите на Писанието, от Моисей и от пророците, и от книгите на псалмите, той ? каза: „Нима си се учила на псалмите и другите книги?“

1. Имайки намерение да говоря за стомаха, сега повече от друг път аз възнамерявам да разсъждавам против самия себе си. Защото чудо би било, ако някой преди слизането си в гроба, се освободи от тая страст.

2. Чревоугодието е лицемерие на стомаха: защото той и когато е наситен, вика: „малко е!“, и когато е пълен и ще се пукне от излишество, крещи: „гладен съм!“.

3. Чревоугодието е изобретател на подправките, извор на сластите. Премахнеш ли една негова жилка, то възниква чрез друга. Преградиш ли и тая, то чрез друга се промъква и те завладява.

Кръстното знамение, като точно подобие на Животворящия Кръст, в древност било употребявано и от обикновените вярващи почти при всяко, дори понякога маловажно дело. Например, християните прекръствали водата (питието), преди да пият от нея.

Св. Григорий Богослов и след него блажени Теодорит свидетелстват, че когато богоотстъпникът Юлиан раздавал подаръци на войниците, той измамил някои от тях да хвърлят тамян върху жертвеника, пълен с горящи въглени.

1. Присъствай колкото е възможно по-често на литургия и по време на извършването ? стой в крепка и светла вяра в извършваната тогава Божия жертва. Тайнството на Тялото и Кръвта е Божествена храна за християните и е жертва. Не всички и невинаги се причастяват по време на литургия, но жертвата се принася от всички и за всички. Затова и всички трябва да участват в нея. А участват с вяра, болезнено съкрушение за греховете, самоунижение и преклонение пред Господа, заколващ се като агне за живота на света. Дори само живото съзерцание на това тайнство силно съживява и пробужда духа.

„Днес е началото на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божий – Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества, затова и ние с него да викаме на Богородица: радвай се Благодатна, Господ е с тебе“.

Благовещението е разкриване на предвечното тайнство за нашето спасение. „Днес се радва цялото творение понеже се унищожава праотеческата клетва, за което непрестанно Ти зовем: радвай се, Обрадована“ (седален на трета катизма на утринната служба на празника).

ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,

ДРАГИ ОТЦИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

В Първата неделя от Великия и спасителен пост Църквата отново насочва нашите мисли и внимание към светото Православие, към онова право-славене на Бога, което е отличителен белег само на онази Църква, която е останала изцяло вярна на спасителното Христово учение – такова, каквото то е предадено в света от нашия Господ Иисус Христос и от Неговите просветлени от Светия Дух ученици.

Митарства - нещо от рода на застави или митници, които срещат по пътя си душите на починалите, възнасяйки се към престола на небесния Съдия. При тях стоят духовете на злобата и взимат от всяка душа, виновна в някакъв грях, своего рода данък или откуп, състоящ се в поставянето пред тях на противоположното на този грях добро дело.

С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят, където бива съдена на т.нар Частен Божий съд. Там се определя временно задгробната ? участ, до Второто Христово пришествие. Има два Божии съда: Частен и Всеобщ. Между тях съществуват следните разлики:

1). Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно.