България-новинарски блог-теология

Когато Николай Соболев преминал в четвърти курс на Семенарията, то инспекторът Теофан поставил ребром въпроса – ще става ли монах? Николай, поради смирението си, се считал за недостоен за монашеския подвиг и много се измъчвал, че не знае каква е волята Божия. За да разсее недоумението си, той написал писмо на св. Йоан Кронщадски (който преди това дава специално благословение на младия семинарист - бел. Всем. Прав.), но той не му отговорил. Николай написал писмо и на св. Анатолий Оптински, но старецът му отговорил, че задочно не може да даде отговор на този въпрос. Когато семинаристът получил написаното от о. Анатолий, той още повече започнал да скърби, че никак не е успял да получи отговор на своя въпрос.

„Идеологията, която се крие зад икуменизма, е идеология, отнасяща се към вече добре известни ереси: "Църквата Христова не съществува, никой не знае истината, Църквата започва да се строи едва сега..." (Иеромонах Серафим (Роуз). 

Дъще моя, Разпнатият, обичащ силно девствеността – духовната сестра на ангелското девство – да ти даде хиляди благословения.

Небесният Отец е Девственик; Неговият Син, нашият Господ Иисус Христос е Девственик; любимият Христов ученик Иоан е девственик. А какво да кажа за Дева Мария, Богородица, Която Сама е стена и застъпничество за подвизаващите се девственици!

Аз, чедо мое, желая да избереш в живота си тази пресвета добродетел и ангелско украшение – девството.

Великият син на България – Васил Левски (йеродякон Игнатий), от своя роден град Карлово до бесилото край град София изпълни с подвизи своя живот в името на своя любим български народ и поробената си Родина.

Той изпълни до край своето обещание да служи на Божията правда, на свободата – това най-ценно състояние на човешкия дух, за прогрес и достойнство в живота.

Любимата тема на отец Георги е покаянието. На един лист – чернова на писмо до Русенския митрополит Неофит от 2003 г., на празното поле е написал:

„Росните капки блестят пред слънцето и красят цветята, а сълзите на покаянието блестят пред Бога и красят душата. Те са като бисери пред Бога.

Росните капки освежават цветята, а сълзите на покаянието ободряват душата, правят да цъфтят в нея цветовете на добродетелите“.

Братя и сестри!

Нашият Господ Иисус Христос, според това, както ни повествува литургийното свето Евангелие от Матея, гл. 9, от 1 до 8 стих, пристигнал в град Капернаум. Ето, в същия момент донесли при него един разслабен на постелка. Тези, които носели разслабения, а и самият разслабен, били обхванати от силна вяра в Божието всемогъщество и благост и в отговор на тази вяра Господ Иисус Христос рекъл на разслабения: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!“

Навсякъде чуваме думата „мир“, но това е лъжа. Това е гнусно лицемерие. Това е една от зверските гримаси на съвременния цивилизован свят. Около нас се води война, непрекъсваща и жестока, в която няма примирие или край, където няма победители и победени, а само палачи и техните жертви. Тази война е обхванала целия свят, но с особена сила тези страни, които се гордеят със своята цивилизованост, култура и прогрес. Тази война е едно нечовешко, методично клане, геноцид, без прецедент или сравнение в човешката история. Това е война на родители срещу собствените им деца.

Село Батенберг, сега наричано Благоево, е старо, населено с корави и смели балканджии. Там турчин не смеел да замръкне. Трудолюбивите му жители построили сегашната църква „Света Петка“ на мястото на стар параклис, при който имало килийно училище. За  това свидетелства надгробният паметник в църковния двор на първия учител и свещеник в селото.

С какво се отличаваш ти, човече, от безсловесните животни? Не с дара ли на разума, който си получил от Твореца, ти стана началник и господар на всички твари? Писанието казва, че който се лиши от разума, по причина на пиянство, той се причислява към неразумните животни и се оприличава на тях; аз пък ще добавя, че пияницата е по-неразумен и от добитъка, защото кое безсловесно недоглежда и недочува като опилия се? Пияниците не познават най-близките си, към чуждите пък се притичват като към познати.

Взаимната любов изключва греха, защото искрената любов на един към друг ни прави непорочни. Когато аз веднъж обясних веднъж това на един човек и казах, че любовта може да ни направи непорочни, че любовта към ближния пресича всеки пристъп на греха, че любовта е в сила и много още добри неща да постигне, тогава някой си от моите познати се приближи към мене и рече: