България-новинарски блог-теология

Продължете изречението: „Великият пост е време за …“ Е, разбира се, за покаяние, очистване на душата, борба със страстите, въздържание, самопринуждаване и прочее. Но това е в идеалния смисъл. А в реалния живот? В реалния живот Великият пост е време за тревожност. Ако не при всички, то при мнозина.

Като цяло, безпокойство в живота не липсва на никого – денят на съвременния човек е натоварен до краен предел.

(Слово на Православната неделя, казано от Търновския митрополит Климента на 14 февруари 1893 г. в Съборната църква в Търново) (1)

„Верою Моисей велик быв, отвержеся нарицатися сын дшере фараоновы, паче же изволи страдати с людми Божииме, нежели имети временную греха сладость. Верою (люди Божии) руганием и ранами искушение прияша. Камением побиени быша, претрени быша, проидоша в милотех и в козиих кожах, лишени, скорбяще, (но) победиша царствия, заградиша уста львов, угасиша силу огненную, содеяша правду“

(Евр, гл. 11 ст. 24-40)

Ето, благочестиви християни, каква е била и каква е силата на истинската вяра в едного истиннаго Бога.

†Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Ваши Преосвещенства,

Боголюбиви отци,

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Отците на Църквата са определили с подобаваща тържественост в Първата неделя на Великия пост да възпоменаваме и честваме победата и тържеството на Православието над всяка ерес и всяко неправомислие.

Св. Серафим Саровски Чудотворец (1754/59 - 1833 г.)

Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко; и не в това да се яде веднъж, а в това да не се яде много. Неразумен е онзи постник, който дочаква определеното време, а по време на трапезата цял се отдава на ненаситно ядене и с тялото, и с ума си.

Веднъж при преподобния в един манастир дошли послушници и казали:

– Отче, често хората ни питат: «Толкова църкви има по нашата грешна земя, но коя от тях е спасителната?»

Преподобният казал:

– Отидете и донесете дърва пред килията ми, повечко.

След известно време всеки от послушниците донесъл толкова дърва за огрев, колкото могъл да носи. Започнало да мръква. Послушниците почукали на килията на стареца, той излязъл и видял големия куп дървени трупи.

Радостно да възпеем, верни,

боговдъхновеното възвестяване на Поста.

Да се подготвим за поклонението пред

Кръста и Възкресението на Христа Бога.

Не ни посрамвай в нашaта надежда, Човеколюбче!

(Стихира от вечернята на Сиропустни вторник)

ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ,

БОГОЛЮБИВИ БРАТЯ И СЕСТРИ ОТ БОГОСПАСАЕМАТА СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ,

Времето бързо премина и изпълни богослужебния кръг, за да се озовем пред прага на Великия пост. Този пост, който ежегодно ни призовава да влезем в чудното духовно пътуване, което се разкрива пред нас, за да достигнем до великия ден на Възкресението.

(избрани тропари, както се изпълняват в Софийска епархия)

ПОНЕДЕЛНИК (I ЧАСТ)

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися.

(Помощник и покровител Той ми бе за спасение – Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави).

Празниците, свързани с Пасха - Великден, се наричат подвижни, защото са в зависимост от Великден, който се мести. Те зависят от това кога ще се случи пълнолуние след пролетното равноденствие - 21 март.

На Първия вселенски събор (325 г.) е определено Великден да се чества в първия неделен ден след пълнолунието на пролетното равноденствие. И тъй като пролетното пълнолуние се мести периодично, затова и Великден е подвижен празник.

В съботната утрин богослужбата в манастира започва преди изгрев слънце. Пред чудотворната икона на св. Георги се нареждат богомолци и търсят неговата молитвена помощ и застъпничество пред Всеподателя Бога.

Светогорски монаси са нарисували икона на Божията Майка и са я дарили на храма. Тя е изложена за поклонение заедно с иконата на свети великомъченик Георги.

Боголюбиви братя и сестри,

Нашата православна вяра има една висота, достигането на която ни прави необратимо християни – разбирането по сърце и с ум на неизбежността на Божия Страшен съд. Не постигнем ли тази висота, ние не можем да схванем в пълнота Божиите заповеди, които изискват от нас да възлюбим нашия Създател и да възлюбим ближния, както любим себе си.