„През ХХ век се роди едно ново учение, което заобикаля пътя на покаянието като път на връщане в лоното на Църквата. А пътят, заобикалящ покаянието, се нарича икуменизъм. В него се съдържа учение, че съединяването в Една Свята Църква може да стане без покаяние, но чрез механично свързване, чрез молитвено общение, чрез приспособяване и имитиране на любовта. Този път св. Серафим (Софийски Чудотворец, 1881-1950) изобличи като път, който не води до нищо, а мами хората, които само чрез покаяние могат да се върнат в Православната църква… а не чрез претенция, особено такава, че римският епископ или папа има право и е над всички други епископи.
Това учение е дълбоко погрешно и противоречи на съборността и на онова, което Господ Иисус Христос е предал на Своите апостоли, защото на никой от тях Той не е дал особени превъзхождащи другите апостоли прерогативи. Напротив, всички са били заедно, равни един на друг по своята чест, достойнство и власт.
Православната църква може и трябва да говори с инославните и да излага своето учение, и в рамките на това да свидетелства за истината, но няма никакво основание нито да влиза в евхаристийно или молитвено общение с клирици или духовенство на други християнски деноминации, нито пък да приспособява своя живот и празнична традиция с тях. Ето защо е толкова важно да си спомняме за делото, словата и учението на св. Серафим Соболев“.
+ + +
Из слово, произнесено на 1 декември 2025 г. в столичния храм „Св. Дух“, кв. „Надежда“, на рождения ден на дълбоко почитания в България свети Серафим Соболев – архиепископ Богучарски и Софийски Чудотворец.
