„ГОЛЯМ“ ЛИ БЕШЕ СЪБОРЪТ В КРИТ: „ПРОВЕДЕНИЯТ СЪБОР НА ОСТРОВ КРИТ НЕ Е НИТО ВЕЛИК, НИТО СВЯТ, НИТО Е ВСЕПРАВОСЛАВЕН!“(СТАНОВИЩЕ НА СВ. СИНОД НА БПЦ ОТ 15.11. 2016Г. )

Предлагаме на нашите читатели кратко резюме на посочените от Св. Синод аргументи в Становището от 15. 11. 2026 г. в какво се откриват отстъпленията от православното учение в документите от Крит и последствията от това до какво би пдовело тяхното одобрение за православния свят. 

Вички опити да се оспори решението на Българския Синод и да се чества като "значим" "съборът" в Крит означават очевиден опит за съзнателно отклонение от православната Истина и обслужване на неправославни интереси, каквито и благовидни аргументи да се изтъкват. 

Аргументи срещу отклоненията от православната вяра:

Относно „възстановяването на единството“ (т. 4 и т. 5):

• Църквата никога не е губила единството си: Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква притежава неотменно вътрешно единство в Тялото Христово. Ересите и разколите са просто откъсване от Църквата, което не нарушава нейната изначална онтологична цялост (основана на неразделността на Христовата Ипостас).
• Грешно разбиране за единение: Православната църква разбира под „единение на всички“ единствено завръщането на отпадналите в нейното лоно чрез Свето Кръщение, Свето Миропомазание и Покаяние, съгласно каноните.
•  
• Отричане на инославни теории: Синодът изрично отхвърля концепции като „невидимата църква“, „теорията за клоновете“, „кръщелното богословие“ и „равенството на деноминациите“.
• Връзка със схоластическото учение: Тези теории се свързват със съборно осъденото схоластическо учение за тварната благодат на Светия Дух. Според тази погрешна теория литургичните действия в различни общности количествено и качествено биха произвеждали благодатен живот и биха давали достъп до спасение, което БПЦ отхвърля (визирайки Декрета за икуменизма на Втория Ватикански събор).
• Относно признаването на „инославни църкви“ (т. 6, т. 16 и т. 20):
• Противоречие в понятията: Документът хем твърди (в т. 1), че никоя еретическа или схизматична общност не може да се нарече църква, хем въвежда термина „историческо наименование“ за инославни църкви. Множеството църкви е догматически и канонически недопустимо.
• Наименование без реален предмет (фикция): Синодът аргументира, че всяко истинско наименование отразява съществуваща реалност. Ако се използва определението „църкви“ за отклонилите се общности без уговорката, че това е фиктивно наименование (без реален предмет), се признава реалното съществуване на други църкви, което пряко противоречи на догмата, че Църквата е Една и Единствена.
• Относно целта на богословските диалози и методологията (т. 12, т. 20, т. 9-15):
• Прекалено опростяване (т. 12): Формулировката за „възстановяване на единството в правата вяра и любовта“ е повърхностна. Истинското единство изисква пълно единоверие, единомислие и единодействие по всички догматически определения, църковни правила, литургическо предание и светотайнствен живот. Пътят е само чрез покаяние, изповядване на православието и кръщение.
• Неточно назоваване на църковната традиция, което позволява да се мисли, че има и дурга традиция (т. 20): Синодът настоява изразът „вече създадената църковна традиция“ да бъде прецизиран и заменен с „традицията на Православната Църква“.
• Пропуск в целта и излишна легитимация (т. 16 и сл.): Документът съдържа двусмислени изрази и еклезиологични несъответствия. Вместо ясно да посочи, че основната цел на диалозите трябва да бъде завръщането на инославните в лоното на Православната Църква, документът последователно регламентира методология за провеждане на диалози (т. 9–15) и легитимира неправителствената организация „Световен съвет на църквите“ (в която БПЦ отдавна не участва).
• Относно съборната система и безкритичността (т. 22):
• Автоматичен критерий не съществува: Твърдението, че съборната система е „единствено гарантираща“ и най-компетентен критерий за вярата, е погрешно. Исторически, крайният критерий за валидността и утвърждаването на Вселенските събори винаги е била будната догматическа съвест на целия православен народ („православното изпълнение“). Съборите не осигуряват автоматично или механично правилността на изповядваната вяра.

II. Основен извод и статут на Критския събор

• Неприемливост на текста: Синодът заключава, че в този си вид разглежданият документ съдържа множество двусмислени, неясни и еклезиологически неправилни формулировки, които застрашават чистотата на вярата.
• Липса на всеправославен консенсус: Съборът, проведен в Крит (2016 г.), не може да бъде квалифициран като Велик, Свещен и Вселенски. Отсъствието на четири автокефални църкви – Българската, Антиохийската, Грузинската и Руската – нарушава принципа на единомислие, което лишава събора от всеобщ и задължителен характер за цялата Православна Църква.
• Игнориране на Православната църква в Америка (OCA): В уводната част на документа Синодът критично отбелязва, че на Критския събор изобщо не е било предвидено участието (дори като гост) на признатата от БПЦ за автокефална Американска православна църква (OCA), което допълнително компрометира всеправославния му обхват.
• Официалното решение на БПЦ: Текстът на документа е официално отхвърлен. БПЦ отказва да го подпише и декларира, че решенията от Крит в тази им част не обвързват по никакъв начин българското православно паство.

III. Автокефалия, съборност и междуцърковни отношения

• Взаимодопълване, а не противоречие: Синодът изрично подчертава, че принципите на автокефалността (самостоятелността) и на съборността в църковния живот не си противоречат. Те се взаимодопълват, произтичат един от друг и се намират в пълно единство.
• Защита от външни намеси: Изтъква се, че всяка автокефална църква е Богочовешки организъм, чийто Глава е Сам Господ Иисус Христос. Поради това нейният съборен живот и решения не бива да се влияят от политически и светски интереси или от произтичащите от тях геополитически разделения.
• Запазване на братското общение: Като автокефална църква и жив член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, БПЦ декларира, че ще продължи да бъде в братско духовно, догматично, канонично и евхаристийно общение с абсолютно всички останали Поместни православни църкви — без значение дали са участвали в Събора на остров Крит, или не.

Следвайки позицията на БПЦ, взета през 2016 г., и нейното развитие до 2026 г., могат да се очертаят следните реални исторически и съвременни последствия от тези изводи в православия свят:

• Дипломатически неутралитет и роля на модератор: Като отказа да подпише документите от Крит, но същевременно запази евхаристийно общение с всички, БПЦ успя да си осигури позиция на неутралитет. Това се оказа ключово при последвалите тежки разделения в Православието (като спора между Вселенската и Руската патриаршия за автокефалията на Украйна), където Българската църква се стреми да не заема радикални страни.
• Замразяване на икуменическите диалози: Водена от извода за опасност от „замъгляване на догматите“, БПЦ остава една от най-съхранените църкви по отношение на междурелигиозните диалози. Участието на български представители в заседания на Световния съвет на църквите (ССЦ) и съвместни богослужения с инославни е сведено до минимум или напълно прекратено.
• Засилване на вътрешния глас на „православното изпълнение“: Припомнянето на принципа, че съвестта на народа е краен съдник на съборите, даде сериозен тласък на будното мирянско и монашеско движение в България. Светият Синод днес се съобразява много повече с общественото мнение сред вярващите и духовниците при вземането на мащабни решения.
• Затвърждаване на казуса с OCA (Православната църква в Америка): Позицията на БПЦ в защита на OCA подчерта дългогодишния проблем с нерешената диаспора и признаването на нови автокефалии, който Критският събор не успя да реши и който продължава да бъде актуален в междуцърковните отношения и днес.

Ако през 2016 г. Светият Синод на БПЦ беше приел и подписал документа „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят“, според собствените богословски критерии на Синода и традиционното православно право, Българската църква щеше да изпадне в отстъпление (компромис с вярата) в три основни направления:

1. Догматическо отстъпление: Нарушаване на Символа на вярата

С подписването на документа БПЦ щеше официално да легитимира съществуването на други, паралелни „църкви“ извън православието.

• В какво се състои отстъплението: Това директно нарушава 9-ия член от Символа на вярата („Вярвам в Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква“).
• Следствието: Вместо да изповядва, че Църквата е онтологично една и неразделна, БПЦ щеше да приеме икуменическата теза, че Едната Църква се е „разделила“ на клонове и нейното единство е изгубено, което според православното догматическо богословие е ерес.

2. Еклезиологическо отстъпление: Признаване на „тварната благодат“

Документът от Крит съдържа формулировки, които признават правото на инославните (като римокатолици и протестанти) да се наричат „църкви“ на базата на техните исторически наименования.

• В какво се състои отстъплението: С това БПЦ щеше косвено да признае валидността на тайнствата и кръщението извън Православната църква.
• Следствието: Това би означавало приемане на латинското схоластическо учение за тварната благодат — идеята, че Светият Дух може да действа спасително и да произвежда благодатен живот в общности, които са отпаднали от чистотата на вярата и са в разкол.

3. Каноническо отстъпление: Подчиняване на външен автоматичен авторитет

В точка 22 от критския документ се прокарва тезата, че съборната система е единственият и най-висш критерий за истинността на вярата.

• В какво се състои отстъплението: Това е отстъпление от православното разбиране за съборността, което се доближава до римокатолическия модел за папизма (където декретите на събора или папата са безгрешни сами по себе си).
• Следствието: БПЦ щеше да признае, че решенията на един административно свикан събор са надведомствени и безгрешни, игнорирайки историческия факт, че много събори са били отхвърляни от църковния народ като „разбойнически“ (например Фераро-Флорентинския събор).

Вътрешно-църковни последствия: Опасност от реален разкол в България

Ако Синодът беше подписал документа, най-сериозното и пагубно практическо последствие щеше да бъде огромен вътрешен разкол в самата Българска православна църква:

• Бунт на „православното изпълнение“: Голяма част от будното духовенство, манастирите (включително българският стълб на Света гора – Зографският манастир) и ревностните миряни щяха да обвинят Синода в предателство спрямо православието.
• Прекратяване на поменаването: Много свещеници щяха да се възползват от каноничните разпоредби (като 15-о правило на Двукратния събор) и да спрат да споменават името на Патриарха и епископите в богослуженията, за да се разграничат от „ереста на икуменизма“. Това щеше да разцепи БПЦ отвътре.

Виж също: 

1.        https://bg-patriarshia.bg/attitude-13

 2. https://www.globalorthodoxy.com/bg/2017-09-03-17-18-48/66738-klopkite-na-ikumenizma-ili-novoto-uchenie-za-cyrkvata-v-dokumentite-na-sabora-na-o-krit?highlight=WyJcdTA0M2RcdTA0M2VcdTA0MzJcdTA0M2VcdTA0NDJcdTA0M2UiLCJcdTIwMWNcdTA0M2RcdTA0M2VcdTA0MzJcdTA0M2VcdTA0NDJcdTA0M2UiLCJcdTA0MzRcdTA0MzVcdTA0MzFcdTA0MzVcdTA0M2JcdTA0NGZcdTA0M2RcdTA0M2VcdTA0MzJcdTA0M2VcdTA0NDJcdTA0M2UiLCJcdTA0M2RcdTA0MzBcdTA0MzktXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDM5XHUwNDNlXHUwNDMwXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDMwXHUwNDMwXHUwNDQwXHUwNDNlXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDM4XHUwNDNlXHUwNDMwXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDRlXHUwNDQxXHUwNDQyXHUwNDM4XHUwNDNkXHUwNDM4XHUwNDMwXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDNkXHUwNDMwXHUwNDNmXHUwNDNlXHUwNDNiXHUwNDM1XHUwNDNlXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDM0XHUwNDRhXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIl0=

3.https://www.globalorthodoxy.com/bg/2017-09-03-17-27-24/67988-koia-e-cyrkvata-i-izgubeno-li-e-edinstvoto-ili-kak-i-kyde-se-rodi-novata-eklesiologiia-ot-krit-chast-pyrva?highlight=WyJcdTA0M2RcdTA0M2VcdTA0MzJcdTA0M2VcdTA0NDJcdTA0M2UiLCJcdTIwMWNcdTA0M2RcdTA0M2VcdTA0MzJcdTA0M2VcdTA0NDJcdTA0M2UiLCJcdTA0MzRcdTA0MzVcdTA0MzFcdTA0MzVcdTA0M2JcdTA0NGZcdTA0M2RcdTA0M2VcdTA0MzJcdTA0M2VcdTA0NDJcdTA0M2UiLCJcdTA0M2RcdTA0MzBcdTA0MzktXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDM5XHUwNDNlXHUwNDMwXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDMwXHUwNDMwXHUwNDQwXHUwNDNlXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDM4XHUwNDNlXHUwNDMwXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDRlXHUwNDQxXHUwNDQyXHUwNDM4XHUwNDNkXHUwNDM4XHUwNDMwXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDNkXHUwNDMwXHUwNDNmXHUwNDNlXHUwNDNiXHUwNDM1XHUwNDNlXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIiwiXHUwNDM0XHUwNDRhXHUwNDNkXHUwNDNlXHUwNDMyXHUwNDNlXHUwNDQyXHUwNDNlIl0=