Съвременни текстове на православна тематика

  Най-важното нещо във вярата са догматите. Без тях не можем да се ориентираме кое във вярята е истина и кое не е. Днес за съжаление думата догмат се свърза главно с нещо което е наложено със сила и авторитет от вън и което ограничава свободата на мисълта. Това се  получава, защото не познават историята на догматите и не търсят творчески приложението им в ежедневието.  За повечето съвременници те нямат връзка с реалния живот и ни ограничават.

Преди половин век, водена от повика на жадния си дух, игумения Валентина (Друмева) прекрачва прага на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично”, става Христова невеста, за да намери тук отговор на неземния си идеал за щастие. Строгото разбиране за монашеството като фар в бурното море на живота при нея се съчетава хармонично с духовна чувствителност, плод на която са десетките й книги. Една част от тях са уроци за известното калоферско неделно училище, което майка Валентина води вече двадесет години, други представляват поетични или есеистични миниатюри, изтъкани с нишките на вярата, исторически прегледи, а последните й трудове от поредицата за мъчениците, пострадали за Христа в най-ново време, продължават да се умножават за слава Божия.

Автор: проф. Георгиос Мандзаридис

Богословския факултет на Солунския университет 

 Глобализация, глобализъм, и вселенност, всемирност – това са производни думи от корени със сходно значение, но изразяващи коренно противоположни по същност понятия. Първата група от думи означават насилствено обединение и унификация, докато втората – духовно единство при запазване на личността. Глобализацията отстранява специфичните свойства и превръща личностите и обществата в безформена маса, докато вселенността уважава особеностите на човешките личности и общества и насажда хармония и пълнота на живота. Накрая глобализацията се представя за динамична, защото се свежда напълно до външната дейност, докато вселенността изглежда статична, тъй като насочва своята дейност на първо място към вътрешния човек.

Състоянието по време на сън е нещо естествено за човек. За това говори и Свещеното писание. Първото споменаване за това състояние намираме в разказа за времето до грехопадението: Господ изпраща сън на Адам, преди да създаде от него Ева / Бит.2:21/.

Ето какво се  говори за добрия сън :”Но Бог бе пратил на царя крепък сън – тоя добър дар, отвека пращан от Него нощем и денем на всички, на които Той иска” / 3 мак. 5:6/

За това как сънят оказва влияние върху живота на човек се споменава в Еклисиаст :”Сладък е сънят за оногова, който се труди,- ял малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи”/Екл.5:11/, на друго място пише :” „Здрав сън има при умереност на стомаха.” /Сир.32:22/