Евангелист Марко носил още името Иоан. По произход той също бил иудеин, но не бил в числото на 12-те Апостоли. Затова той не е могъл да бъде такъв постоянен спътник и слушател на Господа, какъвто бил св. Матей. Своето Евангелие той написал по думите и под ръководството на св. апостол Петър.
Самият той по всяка вероятност бил очевидец само на последните дни от земния живот на Господа. Само в Евангелието от Марко се разказва за един юноша, който при вземането на Господа под стража в Гетсиманската градина вървял след Него, загърнат в покривало, и воините го хванали, но той, оставяйки покривалото, гол избягал от тях (Марк. 14:51-52). В този юноша древното предание вижда самия автор на второто Евангелие - св. Марко. Неговата майка - Мария, се споменава в книгата Деяния като една от жените, най-предани на Христовата вяра; в дома ѝ в Иерусалим вярващите се събирали за молитва. Впоследствие Марко участва в първото пътешествие на св. апостол Павел заедно с другия му спътник Варнава, на когото той се пада племенник по майчина линия. Той бил при ап. Павел в Рим, откъдето е писано Посланието към Колосяните.
По-нататък, както се вижда, св. Марко станал спътник и сътрудник на св. апостол Петър, което се потвърждава от думите на самия ап. Петър в неговото Първо съборно послание, където той пише: „Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко“ (1Петр. 5:13). Преди отпътуването си св. апостол Павел отново го извиква при себе си, като пише на Тимотей: „Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата“. По предание св. апостол Петър поставил св. Марко за пръв епископ на Александрийската църква и св. Марко завършил мъченически живота си в Александрия.
По свидетелството на св. Папий, епископ Иераполски, а също и св. Юстин Философ и св. Ириней Лионски, св. Марко е написал своето Евангелие от думите на св. ап. Петър. Св. Юстин го нарича даже направо „паметни записки на Петър“. Климент Александрийски твърди, че Евангелието от Марка представлява всъщност запис на устна проповед на св. ап. Петър, който св. Марко направил по молба на християните от Рим. Самото съдържание на Евангелието от Марка свидетелства, че то е предназначено за християни измежду езичниците. В него твърде малко се говори за отношението на учението на Господа Иисуса Христа към Ветхия Завет и се привеждат съвсем малко доказателства от старозаветните свещени книги. Заедно с това в него срещаме латински думи като например „speculator“ и др. Даже проповедта в планината, която обяснява превъзходството на новозаветния закон пред старозаветния, е пропусната.
Затова пък особено внимание св. Марко обръща на това да даде в Евангелието си силен и ярък разказ за Христовите чудеса, подчертавайки с това царското величие и всемогъщество на Господа. В неговото Евангелие Иисус не е „син Давидов“, както е при Матея, а Син Божий, Владика и Повелител, Цар на вселената.
> ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ. Българска Синодална Библия, 1992 г.
