Древният историк Евсевий Кесарийски говори, че свети Лука бил родом от Антиохия и затова е прието да се счита, че по произход св. Лука бил езичник или т. нар. „прозелит“, т. е. езичник, приел иудейството. По професия той бил лекар, което се вижда от посланията на св. ап. Павел до Колосяните; църковното предание прибавя, че той бил и живописец.
В Евангелието се съдържат наставленията на Господа към 70-те избрани ученици, изложени съвсем подробно, от което се прави заключение, че ап. Лука е бил в числото на 70-те Христови ученици. Необикновено живият му разказ за явяването на Господа на двамата ученици по пътя за Емаус, при което се споменава името само на единия от тях - Клеопа, а също и древното предание свидетелстват, че той е бил един от тези двама ученици, удостоени с явяването на Господа (Лук. 24:13-33).
От книгата Деяния на светите апостоли се вижда, че започвайки от второто пътешествие на св. ап. Павел, св. Лука става негов постоянен сътрудник и почти неразделен спътник. Той е със св. ап. Павел както по време на първите му окови, когато са написани посланията към Колосяните и Филипяните, така и по време на вторите окови, когато е написано Второто послание до Тимотей и апостолът завършва живота си с мъченическа смърт. Има сведения, че след смъртта на ап. Павел св. Лука проповядвал и загинал мъченически в Ахая. При император Констанций (в средата на IV век) неговите св. мощи били пренесени в Константинопол заедно с мощите на св. ап. Андрей.
Както се вижда от предисловието на третото Евангелие, св. Лука го написал по молба на някакъв знатен мъж, „достопочтения Теофил“, живял в Антиохия, за когото той написал след това и книгата „Деяния на светите апостоли“, явяваща се продължение на евангелското повествование (вж. Лук. 1:14 и Деян. 1:1-2). При това св. Лука ползвал не само разказите на очевидци на служението на Господа, но и някои вече съществуващи тогава писмени записи за живота и учението на Господа. По собствените му думи тези писмени записки били подложени на щателно изследване от самия него, затова и Евангелието му се отличава с особена точност при определянето на времето и мястото на събитията и строга хронологична последователност.
„Достопочтеният Теофил“, за когото е написано третото Евангелие, не е бил жител на Палестина и не е посещавал Иерусалим; в противен случай не би било необходимо св. Лука да дава различни географски обяснения от рода на следното например, че Елеон се намира близо до Иерусалим на разстояние „един съботен път" и т. н. От друга страна, на него очевидно са били по-познати Сиракуза, Ригия, Путеол в Италия, Апиевият площад и Трите кръчми в Рим, напомняйки за които в книгата Деяния, св. Лука не дава никакви пояснения. Както съобщава Климент Александрийски (началото на III век), Теофил бил богат и знатен жител на Антиохия (Сирия), изповядвал Христовата вяра и домът му служил за храм на антиохийските християни.
В Евангелие от Лука явно проличава влиянието на св. ап. Павел, на когото св. Лука бил спътник и сътрудник. Като „Апостол на езичниците“ св. Павел се стараел най-вече да разкрива великата истина, че Месия – Христос дошъл на земята не само заради иудеите, но и при езичниците, и че Той е Спасителят на целия свят, на всички хора.
Във връзка с тази основна мисъл, която явно прокарва в продължение на цялото повествование в третото Евангелие, родословието на Иисуса Христа е доведено там до родоначалника на цялото човечество Адам и до самия Бог, за да се подчертае значението на Христовата мисия за целия човешки род (Лук. 3:23-38).
Такива епизоди като пратеничеството на св. пророк Илия при вдовицата в Сарепта Сидонска, изцеляването от проказа на Сириеца Нееман от пророка Елисей (4: 26-27); притчите за блудния син, за митаря и фарисея се намират в тясна вътрешна връзка с подробно разясняваното от св. ап. Павел учение за спасението не само на иудеите, но и на езичниците и за оправданието на човека пред Бога не по делата на закона, а чрез Божията благодат, давана единствено от безпределното Божие милосърдие и човеколюбие. Никой така ярко не изобразява Божията любов към каещите се грешници, както това прави св. Лука, като привежда в своето Евангелие редица притчи за блудния син и за митаря и фарисея, още притчата за заблудената овца, за изгубената драхма, за милосърдния самарянин, разказа за покаянието на началника на митничарите Закхей и др., както и знаменателните думи, че „такава радост... бива пред ангелите Божии и за едни каещ се грешник".
Времето и мястото на написването на Евангелие от Лука може да се определят, като се ръководим от съображението, че то е написано преди книгата „Деяния на светите апостоли“, която представлява като че негово продължение (Деян. 1:1). Книга Деяния завършва с описание на двегодишното пребиваване на св. ап. Павел в Рим (28:30). Това е било около 63 год. от Р. Хр. Следователно Евангелие от Лука не би могло да бъде написано по-късно и по всяка вероятност е написано в Рим.
> ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ. Българска Синодална Библия, 1992 г.
