България-новинарски блок

Нашият Господ, като добър градинар, реди Църквата си, за да получи по-добър плод. Така, като ни предпазва от зло, Той непрестанно ни внушава да правим добри дела, докато е време, и докато самото добро, по Божия милост, е в наша власт.

Монасите и монахините не се вкочанясват след смъртта. Както е гъвкаво тялото на човек, когато спи, тъй е и тялото на монаха след смъртта. То не се вкочанясва както светският човек, чието тяло става като дървено. Колкото и часове, колкото и дни да изминат преди погребението – монахът сякаш спи.

О, ако знаехме какво е Божието дълготърпение! Сто години били нужни, за да бъде направен Ноевият ковчег (вж. Бит. 5:32 и нататък). Нима не можеше Бог да направи един ковчег за по-малко време? Но Бог оставил Ной да се мъчи сто години, за да разберат и останалите и да се покаят.

Благовестието за Църквата и живота в нея

Бог даде на човека най-великото, което можеше да му даде, като стана човек и навеки остана Богочовек във всички видими и невидими светове. Мъничкото човешко същество побра в себе си всецелия, невместим и навсякъде безграничен Бог.

Затова Богочовекът Христос е най-загадъчното същество във всички човешки светове.

 Спасението означава спасение от греха и смъртта. Но гръцката дума soteria, която превеждаме като „спасение“, в гръцкия език има друг смисъл; във всеки случай, извиква други асоциации. Коренът на тази дума е „so“. Има доста думи с този корен. Най-разбираем ще бъде неговият смисъл от прилагателното със същия корен – soos, тоест „цял, цялостен, здрав“.

1. „Добрата дума сто врати отваря“ („От ласки у людей бывают совсем иные глазки").

Преподобни Амвросий Оптински

2. „Не притискай децата си. Това, което искаш да им кажеш, го кажи в молитвата. Децата не чуват с ушите си. Само когато дойде Божествената благодат и ги просвети, те слушат това, което искаме да им кажем. Когато искаш да кажеш нещо на децата си, кажи го на св. Богородица, и тя всичко ще устрои.

Връщайки се от едно далечно пътуване, преподобният почувства остра необходимост за известно време да се затвори в килията си. „Намирайки се в килията – пише той – чувствам такова утешение, че дори в параклиса, който е зад стената, не отивам. И в двора не ми се иска да излизам, макар че там човек може да се порадва и на слънцето, и на прекрасния изглед. Но вътре в килията човек може да живее като в рая и да се храни с небесна храна“.

Християнинът трябва да побеждава греха. Да бъдем като пожарникари, да потушаваме пламъка на греха. А пламъкът на греха се потушава с молитва и неосъждане. Бог ни казва: „Не съдете, и няма да бъдете съдени“. Това е духовен закон. Потушаваме пламъка на греха, когато прощаваме на враговете си. А по отношение на тези, които ни смятат за свои врагове, сам Бог е написал духовния закон: „Простете и простени ще бъдете!“.

Милосърдният Бог дава, каквото просим от Него, не само защото Му се молим, но преди всичко по Своите щедрости, защото ни е сътворил.
Надминаващото всичко величие Божие ни подари Своя Син, Който заради нас се яви в света, без ние да сме молили за това, и се принесе в жертва за нашето спасение.

Този е избраният и свят ден, първият ден на седмицата, цар и господар, празникът на празниците и тържество на тържествата: в него благославямеХриста во веки. Законодателят на Ветхия Завет, установявайки за иудейския народ празника Пасха, нееднократно е подчертавал пред иудеите особената важност на този празник, и е заповядал да го честват с цялата му тържественост.