България-новинарски блог-теология

Обрязването като обред на посвещаване на Божеството съществувало при много народи, включително и при египтяните. Според еврейското разбиране кръвта е свещена, тъй като „кръвта е душа”, кръвта, изтичаща от органа, даващ живот, означава да се посвети на Бога животът, приет като дар. При израилтяните този обред започнал да ознаменува встъпването в съюз (завет) на Авраам и избрания народ с Бога и трябвало да напомня на народа за произтичащите от това задължения.

Кондак 1.

Светителю отче Николае, моли Бога за нас.

Дивни чудотворче и изряден Христов угодниче, тебе, извора на многоценно миро от милост Божия за цял свят и неизчерпаемо море от чудеса, с любов възхваляваме. А ти, имайки пред Бога дръзновение, пази ни от всякакви беди, за да ти казваме: Радвай се, велики чудотворче Николае.

Единственият наш островен манастир „Св. Анастасия Фармаколитрия" се намира върху остров от 8500 кв. метра. „Прекрасен и чудно самобитен е манастирът „Света Анастасия" над тоя остров - синя скала, фантастичен връх на подморска планина", пише за него Антон Страшимиров.

Идеята за създаването на манастира и изграждането му се дължи на двама заможни братя колибари от Балкана.

Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Покровителка на угнетяваните, Спасение на загиващите и Радост на всички скърбящи. Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята болка и скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Ти знаеш моята неволя – избави ме, както Сама благоволиш.

В последните страшни времена, когато греховете ни се умножиха, не закъсняха да се умножат и бедствията над нас, в изпълнение на думите на св. апостол Павел:"Много пъти съм ... бил в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя"(2Кор.11:26).

ОТЕЦ ЕВТИМИЙ ДИОНИСИАТ

В края на октомври 1951 година прекарах няколко дни в гръцкия манастир “Дионисиат”. Там се запознах с един грък от Сикон, който беше живял в Русия, в Кавказ, а оттам по време на гражданската война се оттеглил на Атон. Наричаше се отец Евтимий. Беше надхвърлил шестдесетте и се отличаваше с мъдрост. Беше библиотекар в манастира. С него имах много и забележителни разговори.

В началото бих искал да благодаря на Високопреосвещения Варненски и Великопреславски митрополит Йоан за честта, която ми оказа да ме покани на този Международен богословски семинар, която организира в поверената му Света Митрополия. Въпреки, че не ми бе възможно да участвам лично заради други неотложни ангажименти, се постарах да се отзова с изпращането на този писмен доклад.

Темата, която ще обсъдим днес е: „Светата Литургия – общение в тайнството на любовта” (гр. ???????? – общение, причащение: бел. прев.). Опитали сме се в изложението й да се опрем на поучителното слово на светите отци, които са живеели тайнството на светата Литургия и са ни оставили словата си като свой драгоценен завет.

Абрахам Линкълн казва, че никой не може да избяга от утрешната отговорност ако я подмине в днешния ден. Тези думи могат да се перефразират и иначе: че чистата съвест е най-меката възглавница. Мене обаче съвестта ме изобличава. И то често. Изобличава ме в малодушие. Понякога си мисля, че с мен ще се стане онова, което се случава с един от героите на Чехов, който накрая умира от притеснение, защото не може да промени стореното.

Съвсем наскоро над цял Ловеч се изсипа огромно количество, но не проливен дъжд или градушка, а протестантска литература във вид на кратка брошура и листовка към нея, които напълниха пощенските кутии на почти всички домове в града. Разгръщайки страниците на така натрапчиво пъхнатите в ръцете ни книжлета, разбираме, че става дума за поредните ловци на души, от типа на онези, които не веднъж сте срещали по улиците – спретнати, с бели ризки, черни вратовръзки, ранички на гърба и прекалено бодри усмивки, чиято изкуствена ведрост смущава и те кара да се чувстваш в опасност.