България-новинарски блог-теология

Византийският император Михаил Палеолог мислел да закрепи слабата си по това време империя, особено срещу арабите, чрез съюз с папския престол. Той насила въвел православна Византия в уния с Римокатолическата църква на събора в Лион през 1274 г. На следната година подлагал на смърт всички в столицата, които осъждали унията. През 1278 г. издал указ да се въвежда унията чрез всички насилствени мерки.

Бежанците не са заплаха за християнството (но не и икономическите имигранти - бел. ред.), а терористите са задача за управляващите. Нашата помощ към тези, които имат нужда от нея, ще утвърди християнските морал и ценности. Това е позицията на архиепископ Теодосий Севастийски от Йерусалимската патриаршия.

Кондак 1
На избраната от предвечния Цар, на превисшата от всяко небесно и земно създание царица, която някога е дошла във влахернската църква на молитва, нека принесем прилично поклонение с благодарност; защото ние, намиращите се в тъмнина, под твоя светлейши омофор, Богородице, с вяра и умиление прибягваме; а ти, която си непобедима сила, избавяй ни от всякакви опасности, за да ти викаме: Радвай се, радосте наша, закриляй ни от всяко зло с честния твой омофор.

Когато хората ви дават дрехи, предназначени за болни, да ги сложите върху светите мощи, за да се осветят, внимавайте да бъдат само фланелки (потници), но не друго бельо. Не е допустимо - това е неблагоговение. Разбира се, слънцето не се замърсява, също и Бог не може да се омърси, обаче ние биваме обладани от бесовете поради неблагоговението.

Как да си обясним странния факт, че някои окултисти, занимавайки се по същество с бесовски дела, често се обявяват за „православни“? Може да се посочат няколко причини.

Йеросхимонах Димитрий, всяка година Българската православна църква, а също и всички Поместни православни църкви, въстават срещу модното явление „гей-парад“, но всуе.

-За съжаление нещата не са в ръцете на Църквата, а в ръцете на всеки един от нас.

На 16 юли 1998 г. се престави пред Господа йеросхимонах Исаак — ученик на преподобни Паисий Светогорец, автор на първото и най-пълно негово жизнеописание. В една от главите на тази книга отец Исаак споменава и за себе си, но между другото и в трето лице. Именно той бил онзи монах, на когото старецът Паисий при пострижението дал името на един от най-почитаните от него светци - преподобни Исаак Сирин.

"Уви! Неговите златни уста са заградени"

Много често ние, православните християни, сме свикнали да "принебрегваме" великите хора сред нас, свикнали сме да не ги оценяваме, докато те не ни напуснат. И дори тогава не им даваме правилна оценка и допускаме тяхното знание и наследство да се изгубят завинаги.

Архиепископ Аверкий и бил един от последните духовни гиганти на Православието през XX в. - не само гигант на Руската православна църква зад граница, даже не и на руското православие, но на цялата Православна Църква през XX в.

Предложеният текст разказва съвсем кратка част от житейския подвиг на истинската подвижница на Православието - схимонахиня Макария Артемиевна (1926 - 1993). От тригодишна възраст тя остава саката и не може да ходи завинаги. На 8-годишна възраст нейната душа пребивава в рая. По благословението на Пресвета Богородица тя придобива дара да изцелява хората.

Витлеемската икона на св. Богородица

Християни! Колкото по-съвършено се уверяваме, че славата на Божията Майка в Църквата е Божия наредба и че нашият дълг - да Я ублажаваме и прославяме, е Божие определение [¹⁷]: толкова по-внимателно и толкова по-вярно трябва да бъде изпълнено това наше задължение.

Ублажаваме Приснодевата. Искрено ли? Не го ли правим лицемерно?