България-новинарски блог-теология

Историческата Сливница, намираща се в Софийска духовна епархия, е дала на родната ни Църква 16 свещеници от един род. Това е един от уникалните случаи в страната, и може би, и единствен. Петнадесетият по ред е отец Георги поп Тодоров Иванов, който сега служи в църквата „Свети свети Кирил и Методий“. Той разказва родовите спомени.

Редакцията на „Всемирното православие“с радост информира читателите си, че нашият автор Мария Шандуркова спечели две грамоти, първа степен в Международния конкурс "Гордость России", за превод на стихотворенията Войнишка майка - посв. на Васил Левски и стихове на А. С. Пушкин. Екипът на сайта пожелава на г-жа Шандуркова още много успехи в преводаческата и дейност, която изисква висок професионализъм и филологически усет.

Ваше Високопреподобие, какво мислите за състоянието на Вселенското Православие в наше време?

Нашата Православна Църква с общи сили се старае да изпълни заповедите на Светото Евангелие. Ние всички се нуждаем още от сериозна работа над своя вътрешен човек. Всеки лично трябва да изповяда, че той е страстен, тогава благодатта на Светия Дух ще ни излекува от тези душевни и телесни страсти. А хората търсят утеха не в придобиването на благодатта на Светия Дух, а в страстния, греховен живот и в удоволствията на нашия век. Но бъдещето на света, преди всичко на XXI-ви век, това е Православната Църква.

В двора на Зографската света обител "Св. Георги Победоносец" редом със съборния храм е разположен параклис, посветен на Успението на Божията Майка. В него от векове се съхранява скъпоценната чудотворна икона на Света Богородица, която през тринайсети век бе предупредила зографските братя за нашествието на латински отряди. Те бяха изпратени да присъединят светогорските монаси към унията, сключена тогава между Константинопол и Рим.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри! 

От деня на Христовото Възкресение Божията Майка стана извор на живот за всички човеци, които вярват в нейния Син и Го обичат с оная голяма любов, с която Той влезе в утробата ? и се роди на земята като Слънце на живота. От този преславен ден тя стана “Източник живоприемен и живоносен”, както я възпява светата Църква.

  (Марк. 11:1-11)

  Наближавал големият иудейски празник Пасха. За този празник в Йерусалим се стичали от цялата страна и отвъд пределите на Палестина хиляди иудеи, за да се поклонят на Бога в Йерусалимския храм и да си припомнят някогашното излизане на техните деди от Египет. След като възкресил Лазаря, Господ се отправил за Йерусалим заедно с учениците Си.

Едно време служех в черквата на Преображенското гробище в предградие на Сухуми. След служението в Илорския храм, това беше най-радостният период от моя живот. В Илори ми се удаде да общувам с още живите подвижници — последните от тези монаси, които бяха духовна сила и факели на Грузия в продължение на шестнайсет века.

Във времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в древния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, които имали благодатна рожба – юношата Неофит. Той бил слънчево дете.

Книгата "Любовта прогонва страха" е от поредица "Вяра и култура" на издателство "Захарий Стоянов" и е издадена с благословението и съдействието на Негово Високопреподобие схиархимандрит Амвросий, игумен на Славянобългарския манастир "Свети Великомъченик Георги Зограф" в Света Гора, Атон.

Образът на св. Антоний ярко свети високо над нас. Очите ни се присвиват, непривикнали към ослепителните струи светлина, но нашият Господ Иисус Христос ни е дал заповед да се усъвършенстваме (Матей 5:48) и ние трябва да търсим точно тези Негови светила, светилници, които ни указват пътя. Трябва да се отдалечаваме от тъмнината и да навлизаме в светлината и може би, с Божията помощ, зрението ни ще укрепне.

Здравей, прекрасна моя, но... тъжна. Здравей красива моя, но... похабена.

Здравей, любов моя.

Пиша ти, защото не мога да продължа да живея така. Толкова много грехове извърших спрямо теб. Толкова несправедливости, предателства, мерзости... Душата ми е притисната сякаш от воденичен камък. Едвам издържам под тази тежест.