България-новинарски блог-теология

Братя, през тази светозарна нощ, която съедини блясъка от кандилата с ранните лъчи на слънцето и произведе непрекъснат от промеждутъчна тъмнина ден, нека размислим върху пророчеството, което гласи: „Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него” (Пс. 117:24)!

В петък на Светлата седмица Църквата възпоменава обновлението на константинополския храм, посветен на Живоносния източник, и великите чудеса станали там.

През пети век в Константинопол, до така наречените „Златни врати” имало гора от кипариси и чинари, където се намирал извор прославен с чудеса. Постепенно това място обрасло с храсти, а водата станала тинеста и само по мократа почва можело да се познае, че съществува извор.

Твоето възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата; удостой и нас на земята с чисти сърца да Те славим!

(Стихира, гл. 6)

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ВЪЗЛЮБЕНИ ВЪВ ВЪЗКРЪСНАЛИЯ ГОСПОД ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

Дивен е Божият промисъл и Божията любов към нас е безмерна! Непостижими са Божиите съдби, неизследими са Господните пътища! (Рим. 11:33). Нито една Божия дума не остава безсилна (Лука. 1:37), защото Неговите думи са верни и истински (Откр. 22:6) и Бог е верен на Своите обещания. И ето – Христос възкръсна, „както беше казал” (Мат. 28:6). „Възкръсна Христос и портите адови се уплашиха; … Възкръсна Христос и смъртта ридае...” (Акатист на Възкресение Христово, икос 1).

В нашето неспокойно и сложно време, когато изглежда, че злото, враждата и грехът надделяват над доброто, мира, правдата и любовта, пожелавам на всички православни българи приелият страдания и кръстна смърт заради нашето спасение Господ да ни вразумява и вдъхновява в нашия живот!

Покайният пример на св. Мария Eгипетска е толкова многообхватен и поучителен, че светата Църква желае той трайно да остане в нашите сърца. Затова освен деня на нейната памет на нея се посвещава и неделният ден от петата неделя на Великия пост. Нека да помислим върху нейното обръщане и да се поучим от него.

Великата подвижница на XX век, безкрайно обичаната и почитана Голосеевска старица монахиня Алипия е родена на 3/16 март 1905 г. в село на Пензенска губерня. Тихон и Васа, родителите на матушка Алипия, били усърдни енориаши на селската Петропавловска църква.

В светото кръщение момичето било наречено Агатия в чест на мъченицата Агатия. Водена от благоговейна любов към небесната си покровителка матушка цял живот носила нейната икона на гърба си и така никога не се разделяла с нея.

"Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират." (Мат. 7:13-14)

"А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно." (Марк. 10:26-27)

св. Иоан Кронщадски (1829-1909 г.)

Защо е нужна продължителна молитва? За да може чрез продължителността на усърдната молитва да се сгреят нашите охладнели от продължителната суета, окаменели сърца. Защото странно е да мислим, а още повече - да искаме, закоравялото, оплетено в житейска суета сърце да може бързо да се проникне от топлината на вярата и любовта към Бога по време на молитва. Не, за това са нужни труд и труд, време и време. "Царството небесно бива насилвано и насилници го грабят." (Мат. 11:12)

Икона на Божията майка "Възпитание" е с древновизантийски произход. На нея Божията майка се изобразява с Предвечния младенец, който седи на лявата и ръка. Дясната и ръка посочва Божествеността на Сина и. Десницата на Господ Иисус Христос е издигната нагоре, към лика на Пречистата Дева. 

Св. новомъченик Филумен Агиотафит (Божигробец), със светското име Софоклис Хасапис, бил по произход от о. Кипър. Родил се на 15 октомври 1913 г. в енорията „Св. Сава” на кипърската столица Никозия. Родителите му произхождали от с. Орунда (епархия Морфу) и се казвали Георги и Магдалина Хасапис (затова светецът е наречен още „Орундец” или „Кипърец”). Те били благочестиви християни и родили 13 деца, 10 от които оживели – 7 момчета и 3 момичета.