Участването в икуменическото движение от страна на православните е крайно опасно за тях, защото ги води неусетно към измяна на православното догматическо «верую», заставя ги да виждат и в еретическите общности «църкви», облагодатствувани от Св. Дух с особени дарове, и да считат географски ограничената Православна Църква като много малка, за да запази изцяло за себе си качеството на вселенска.
«Вселенска» може да бъде, според икуменистите, само «универсалната църква», която е сбор от
всички налични «църкви».
Те всички, в очите на икуменистите, са равни пред Бога.
Според Висерт Хуфт (дългогодишния и «почетен» генерален секретар на ССЦ), Иисус
Христос е във всички църкви, въпреки фактически съществуващите различия между тях.
Но може ли да има много църкви, и всички те да бъдат еднакво угодни на Бога? —
Приснопаметният руски праведник о. Йоан Кронщадски (+ 1908 г.) учи по нашия въпрос така: «Има много отделни християнски изповедания с различно външно и
вътрешно устройство, с различни учения и мнения, често противни на Божествената истина в Евангелието и учението на св. апостоли, Вселенските и поместни събори и светите Отци. Не бива да се считат те всички за истински и спасителни.
Безразличието във вярата или признаването на всяка вяра за еднакво спасителна води към безверие или охладняване към вярата, към нерадение за изпълняване правилата и уставите на вярата... «Симоне, Симоне, ето сатаната поиска да ви сее като пшеница» (Лука 22:31). Сатаната е направил и прави това, т.е. той е породилересите. Строго се придържай о едната истинска вяра и Църква»18.
Господ Иисус Христос основа само една Църква, вътрешно обединявана от
изповядването на една и съща Вяра, валидна за всички векове и за целия свят. Св.
цар Константин Велики още на I Вселенски събор е казал много добре: «Нашият Спасител е благоволил да има една Своя вселенска Църква, за да могат нейните членове, колкото и да са разпръснати по различни места, всички да се съгряват от един
дух, т.е. от едната Божествена воля»19.
Най-безспорният белег за принадлежността към истинската Христова Църква е пълното изповядване на Истината, пазена в нея. Св. Йоан Касиан казва: «Без съмнение, вън от Църквата е оня, който не споделя вярата в Църквата»20. Същото подчертава и Цариградският патриарх Йеремия II: «Членовете на Христовата Църква са всецяло предани на Истината. А ония, които не са всецяло предани на Истината, не са членове
на Христовата Църква»21.
* * *
Ние не искаме и не можем да участвуваме в едно движение, което:
1) Подменя правилното разбиране за Църквата като вселенска в смисъл на
защищаваща Богооткровената истина, с неподходящото за Църквата определение
«универсална», в смисъл на географски-вселенска;
2) Предпочита количеството пред качеството;
3) Натрапва и лъжеученията като «вселенски»;
4) Утвърждава неправославните в убеждението им, че и те принадлежат към
Църквата, и
5) По тоя начин пречи на искрените търсители на истината да я намерят.
18 Йеромонах Методий. Отец Иоан Кронщадски. Сливен, 1938, с. 355.
19 Послание из Никеи к епископам, не присутствовавшим на Соборе. — В: Деяния
Вселенских Соборов (изд. II). Т.I. Казань, 1887, с. 76.
20 S. Ioannes Cassianus. De Incarnatione Domini, Contra Nestorium, lib. III, c. 14. — J. P.
Migne, PL, t. 50, col. 70.
21 Цариградски патриарх Йеремия. Ответы лютеранам. М., 1866, с. 12.
