Покайното чувство не е присъщо на този, който е напълно доволен от себе си и вижда наоколо само изкушения и всякакъв род недостатъци. Смятащият себе си за разумен, е повече от всички чужд на глада и жаждата за безграничната Божествена Истина, която напълно задоволява този, който я познава, и с това насищане възбужда още по-голям глад и жажда за благодатната правда. Не може да се очаква този, който признава това богохулство срещу светата Истина, да се откаже от богохулството си; той няма как да види светата Истина, защото самият орган на зрението, окото на душата, умът му е заслепен от лъжата.
Обръщането на еретика и разколника към правоверието представлява особена Божия милост – устройва се по особен Божий Промисъл за избраниците, известни само на единия Бог. Човешките средства за обръщане на разколници и еретици са безсилни.
Макар че на Първия (Никейския) събор против Арий и неговите единомишленици застанали такива светилници на Църквата като: Атанасий Велики, Николай Чудотворец, Иаков Низибийски, Спиридон Тримитунтски, макар че действали не само със силата на словото, но и със силата на знаменията, те обаче не смекчили ожесточеното еретическо сборище и ересиарха Арий, който, както повествува Църковната история, до края на живота си си останал упорит и верен на заблуждението си.
Словопрението (спорът) е най-слабото оръжие срещу еретиците, оръжие повече вредно, отколкото полезно. То се проявява така според свойството на душевния недъг – ереста. Гордата ерес не понася изобличения, не търпи да бъде побеждавана. От изобличенията тя се ожесточава; от победата изпада в неистовство. Доказали са го безбройните опити.
Ереста се побеждава с кротко увещание; още по-успешно – с мълчаливо приветствие, смирение, любов, търпение и дълготърпение, с усърдна молитва, изпълнена със съчувствие към ближния и милосърдие към него. Ереста не може да бъде победена от човек, тъй като тя е демонско изобретение и начинание. Единствено Бог може да я победи, призваният да се бори с нея и да я победи чрез смирението на човека пред Бога и чрез любовта на този човек към ближния.
Желаещият успешно да се бори срещу ереста трябва да бъде напълно чужд на тщеславието и враждата към ближния, за да не ги изрази чрез някаква насмешка, с някаква заядлива или груба дума, с някакво блестящо слово, което да отекне в гордата душа на еретика и да раздразни страстите ѝ. Помазвай струпеите и язвите на ближния, като с целебен елей, единствено с думи на любов и смирение, за да погледне милосърдният Господ на твоята любов и на смирението ти, да бъдат те възвестени в сърцето на ближния и да ти се даде великият Божи дар - спасението на твоя ближен. Гордостта, дързостта, упорството, ентусиазмът на еретика само на пръв поглед излъчват сила: в същност те разкриват немощ, нуждаеща се от благоразумно съчувствие. Тази немощ само се умножава и освирепява, когато срещу нея се действа с безразсъдна ревност, изразяваща се в грубо изобличение.
