ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Неизброими са благата, с които Всеподателят, нашият Бог – чрез избираните от Него Самия съсъди на Божествената Му благодат – е обдарил и продължава да дарява благочестивия ни и православен народ. Чрез равноапостолния Борис-Михаил Той ни изведе от тъмата на езическото суеверие, за да ни дарува новия живот в Христа. Като благослови делото на св. братя Кирил и Методий и техните ученици, Бог ни дари с писменост, на която да славим светото Му име и която да завещаем и на другите славянски народи.
В лицето на Рилския пустинножител, преподобния Йоан Чудотворец, ни показа истинния и верен път към Своето Царство. Като ни даде Търновския патриарх и светител Евтимий, ни научи как се брани вяра и род и ни даде жив образец за добрия пастир, който „полага душата си за овците” (Йоан 10:11). В най-тъмните пък столетия на двойно политическо и духовно иго въздигна вдъхновения родолюбец – Хилендарския монах Паисий, който с делото си завинаги подпечата извървения път и откри нови хоризонти пред един народ, който мнозина по онова време смятаха за потънал в дълбок духовен сън.
И ето, столетия по-късно светлият образ на св. преподобни Паисий продължава да огрява духовните ни хоризонти, напомняйки ни от вечността да не занемаряваме сред нас Божиите дарове, да не се срамуваме от вяра, род и език.
Преподобният беше един от многото иноци от българския род, подвизавали се в онези времена в люлката на православното монашество – Света Гора - Атон. Образцов монах и воин Христов, той бе обаче и ревностен родолюбец. Милееше за род и език, не се поддаваше на чуждопоклонство, а беше верен единствено на Христа Спасителя и на откърмилия го православен български народ. И тази вярност въплъти на дело, като се посвети на святата просветителска мисия, завещавайки за поколенията възлюбени свои съотечественици своята „История славяноболгарская“ и своя вечен завет: „Не се срамувайте от своя род и език, помнете своите предци и наставници (Евр. 13:7) и така изпълнете добре закона Христов”! Защото делото му не бе плод на горделиво превъзнасяне, а бе замислено – по неговите собствени думи – „за полза на нашия български род, за слава и похвала на Господа нашего Иисуса Христа”.
Същински апостол Христов, св. преп. Паисий не само състави, но и лично се потруди за разпространението на своята история сред своя народ, който бе възлюбил с истинска отеческа, духовна обич. Написана на достъпен, увлекателен език, четена и преписвана из всички краища на българската земя, „История славяноболгарская“ се превърна завинаги в символ на нашето пробуждане, вдъхновено начало на духовното и културното ни възраждане.
Братя и сестри,
Живеем във времена, когато Заветът на преподобния Паисий е все така действен, но и все толкова актуален. Смело и с радост можем да кажем, че днес, две столетия и половина след началото на нашето Възраждане, сме опазили духовното си наследство, че свято съхраняваме паметта си за род и език, че сред православния ни народ остава чиста и неизменна същата онази вяра, която още в началото на Благовестието е била – по думите на апостола – „веднъж завинаги предадена на светиите” (Иуда 1:3).
Не можем обаче и да не забелязваме, че и днес в обществото ни битуват същите онези явления, които някога бяха пробудили свещения гняв на Хилендарския монах, че и днес сред нашия народ го има и чуждопоклонството, и склонността да се отказваме от великите достижения на предците, че езикът и вярата ни са отново застрашени от всевъзможни нездрави въздействия и влияния, че във все повече глобализиращия се съвременен свят мнозина с лекота занемаряват достояния, за които десетки поколения предци са отдавали всички свои сили и дарования, а понякога дори и живота си.
Единственият пък верен път към християнското и народностното ни достойнство е вярното следване на всичко онова, което са ни завещали великите наши наставници от миналото: православна вяра, род и език – триединната здрава основа на нашето пребъдване. Нека свято пазим този завет! Нека не позволяваме достигнатото с толкова много труд и кръв да бъде лесно пропиляно! Постъпвайки така, ще изпълним и закона Христов, и завета на предците, ще я има България, ще пребъде във вековете и православният български народ. Защото Бог е верен на Своите обещания. Амин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† М А К С И М - ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ
† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ
† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ
