България-новинарски блог-теология

„… В Символа на вярата ние изповядваме догматичната истина за Църквата, като казваме: Вярвам в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква. Но мнозина от православните християни потъпкват този догмат, като казват, че не само в Православната Църква човек може да се спаси, но също така и в католическата, и в лутеранската, и във всяка сектантска общност.

 Св. Лука Войно-Ясенецки (1877-1961 г.)

      Чуйте много важните и дълбоки думи на св. апостол Павел.

        Думите му не са лесни за разбиране, и аз смятам за свой дълг да ви ги разясня. От тях ще видите колко безкрайно е Божието дълготърпение и милосърдие към нас, грешните и непокорните, ще видите Неговото всезнание.

 И така, слушайте: „На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.“ (Римл. 4:4).

По едно време дойде от Цариград в Търново един монах, по име Теодорит, лекар по професия, който се залови с работата на своето изкуство, но започна да сее и плевелите на Акиндиновото и Варлаамово нечестие. И не само това, но и с разни врачувания мамеше простия народ, а най-вече бележитите и славните в столицата. И злото толкова много напредна, щото той откъсна немалка част от града към такава пропаст на гибелта: учеше да се покланят на един дъб и от него да получават изцеление на болестите си. И мнозина там принасяха жертви от овци и агнета, като вярваха на такава заблуда.

Иконата е наречена така в памет на изцелението на един грешник. Този беззаконник прекарвал живота си в грехове, но имал обичая да се покланя пред иконата на Божията Майка и да я приветства с архангелския поздрав: „Радвай се, Благодатна! Господ е с Тебе”.

За вътрешното участие на Дева Мария в делото на нашето спасение, което е причина за нейното най-голямо молитвено дръзновение. За смирението на Пресветата Дева.

Пресветата Дева Мария никъде не се прославя така, както в богослужението на празника Благовещение.

Днес много се пише, говори и проповядва за икуменизъм, за икуменически срещи, за икуменическо сближение на църквите, за икуменическо обединение на християните, за икуменическо богословие и пр. Ала не всички, които слушат подобни слова, са наясно по основния термин “икуменизъм”. Затова считаме за необходимо най-напред да изясним думата “икуменизъм”, с която непрекъснато ще имаме работа, а след това да пристъпим към изтъкване на основанията си да не бъдем икуменисти.

В далечното си минало българите, според блажения Теофилакт Български, архиепископ на цяла България, “до кръщението си не знаели името на Христос, но пребъдвали в заблуждение, като служели на слънцето, месеца и на други звезди”. Това заблуждение той нарича “скитско заблуждение”, което по-късно започва да се нарича още “славянско заблуждение”.

        Смъртта е велико тайнство. Тя е раждане на човека от земния, временен живот за вечността. При смъртното тайнство ние снемаме от себе си нашата груба обвивка – тялото, и с душевното същество, тънко и ефирно, преминаваме в друг свят, в жилището на същества, еднородни с душата.

Ваше Всепреподобие йеросхимонах Димитрий,

интервюто, което любезно ни дадохте преди време, имаше широк отзвук и бе от голяма духовна полза за Божия народ. Затова предлагам да продължим дискусията ни по темата за икуменизма, особено имайки предвид подготвяния Свят и велик събор, който е планиран за месец юни 2016 г.