Въпреки че всяко Христово дело и чудотворство е изключително, божествено и дивно, но най-дивен е Неговият честен Кръст. Защото чрез него беше сразена смъртта, унищожен бе грехът на прародителите, разрушен бе Адът, дарувано бе Възкресението, дадена ни бе силата да презираме настоящето и самата смърт, приготвен бе входът към древното блаженство, вратите на Рая бяха отворени, човешката ни природа беше възнесена отдясно на Бога, и ние станахме чеда и наследници Божии. Всичко това бе извършено чрез Кръста.
Както говори апостолът: „Които в Христа се кръстихме, в Неговата смърт се кръстихме“ (Елицы во Христа крестихомся, в смерть Его крестихомся) (Рим. 6:5); и „Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Елицы во Христа крестихомся, во Христа облекохомся) (Гал. 3:27). Христос е Божия сила и Божия премъдрост (1Кор. 1:24). Така смъртта на Христос, тоест Кръстът, ни облече в ипостасната Божия премъдрост и сила. Словото за Кръста е сила Божия (1Кор. 1:18), или защото чрез него ни се разкри Божието могъщество, тоест победата над смъртта, или както четирите краища на Кръста се свързват и съединяват в неговия център, така и със силата Божия се държи и височината, и дълбочината, и широчината, и дължината — тоест всичко видимо и невидимо.
Кръстът ни е даден като знамение върху челото, точно както на Израил — обрязването. Защото чрез него ние, вярващите, се отличаваме и разпознаваме от невярващите. Той е щит, оръжие и трофей срещу дявола. Той е знак, за да не ни доближи погубителят, както говори Писанието (Изх. 12:13). Той е за падналите въздигане, за стоящите — утвърждение, за немощните — патерица (опора), за пастирите — жезъл, за обръщащите се във вярата — ръководство, за онези, които се стремят към съвършенство — спасение на душата и тялото, отблъскване на всяко зло и даряване на всяко благо, унищожаване на греха, семе на Възкресението, дърво на вечния живот.
На това честно и досточтимо дърво, на което Христос се пожертва за нас, като осветено с допира на Светото Тяло и Кръв, трябва да се покланяме, както и на гвоздеите, копието, одеждите и свещените места — на яслите, пещерата, спасителната Голгота, животворящия Гроб, на Сион — главният град (ἀκρόπολις) на църквите, и подобните на тях, както говори Боговдъхновеният Давид: „Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му“ (Пс. 131:7). А това, че тук се говори и за Кръста, е видно от следващия стих: „Застани, Господи, на мястото на Твоя покой“ (Пс. 131:8); защото Възкресението следва след Кръста. Ако за нас са ценни домът, леглото и одеждите на тези, които обичаме, колко по-скъпо трябва да ни бъде всичко това, което принадлежи на Бога и Спасителя, вкл. и Кръста, чрез който се спасихме!
Но ние се покланяме и на изображението на честния и животворящ Кръст, независимо от веществото, от което е направен — почитаме не веществото (нека това да не бъде!), а изображението, символизиращо Христос. Защото Той Сам, говорейки с учениците Си, каза: „Тогава ще се яви знамението на Сина Човечески“ (Мат. 24:30), разбирайки Кръста. Затова и Ангелът, възвестител на Възкресението, казва на жените: „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия“ (Марк. 16: 6), и апостолът пише: „ние проповядваме Христа разпнатия“ (1Кор. 1:23). Понеже мнозина са Христосовците и Иисусовците, но един е само разпнатият. Не е казано: прободен с копие, а разпнат. Затова трябва да се покланяме (на Кръста) като на Христово знамение; защото там, където това знамение се появи, там ще бъде и самият Той. Но ако изображението на Кръста, било то от злато или от скъпоценни камъни, се разруши, вече не трябва да му се покланяме. Впрочем, на всичко, посветено на Бога, ние се покланяме така, че почитта да се отнася към самия Бог.
Този честен Кръст е праобраз на дървото на живота, поставено от Бога в Рая (Бит. 2:9). Така както чрез дървото настъпи смъртта, трябваше и чрез дървото да бъде дарен животът и Възкресението. Иаков, като се поклони на върха на жезъла на Йосиф и благослови синовете му, кръстоса ръцете си (Бит. 47:31, 48:13–14; Евр. 11:21), и пръв изобрази Кръста. Също така много ясно знамението на Кръста беше предзнаменувано още чрез: жезъла на Моисей, който кръстообразно осени морето и спаси Израил, а фараона потопи (Изх. 14:16); кръстообразно простря ръце, и Амалик биде победен (Изх. 17:11); дървото, което подслади горчивата вода (Изх. 15: 25); камъка, пробит с жезъл и източил вода (Изх. 17:6); жезъла на Аарон, който предзнаменува достойнството на свещенството (Числ. 17:8); медната змия, висяща на дървото като трофей, като мъртва, въпреки че дървото спасяваше онези, които поглеждаха към мъртвия враг, вярвайки в Христа, прикован към дървото в плътта на греха, но не познаващ грях (Изх. 21:9), както призовава великият Моисей: „Вижте живота си на дървото, висящо пред очите ви“ (Втор. 28:66), и Исаия: „Цял ден простирах ръцете Си към народ, който не се покорява и се противи“ (Ис. 65:2).
О, ако можехме ние, които се покланяме на Кръста, да получим дял с разпнатия Христос! Амин.
Горе: Разпятието на Господ Иисус Христос на Голгота
