„В третата Неделя на Великия пост, в средата на светата Четиридесетница, Църквата е постановила да извършваме поклонение на Честнѝя и Животворящ Кръст Господен, за да се укрепи верният народ; там, където срещаме изнемога, трудности и умора, да отправим поглед към Честнѝя Кръст Господен, за да си спомним какво е претърпял заради нас Господ на Кръстното дърво и да не униваме, да не се страхуваме, да не роптаем, но като се преклоним пред Честнѝя Кръст с молитва към Разпнатия на него Господ Иисус Христос, Той да ни подкрепи и дари с онова, което не ни достига – упование, вяра, вярност, за да издържим докрай своя подвиг.
Бог Отец проводи Своя Син, за да възстанови Божия образ у човека, да се обезоръжи дяволът и грехът и да ни покаже, че това е спасението, което е предназначил за нас. Когато осъзнаем каква е цената на нашето изкупление, следва да се смирим, да благоговеем, да благодарим и да се покланяме душевно и телесно на тази най-съвършена и свята жертва – саможертвата, разпването на Господ Иисус Христос на Кръста. Няма нещо по-драгоценно, което да ни е дарувано.“
„В светото Евангелие днес чухме: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Марк 8:34). Това е начинът да приемем спасително жертвата, която Господ е направил за нас – като съединим своя кръст с Кръста на Господ Иисус Христос.
Какво е Кръстът Христов – послушанието на Господ Иисус Христос на Неговия Божествен Отец. Свети апостол Павел казва: той смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна (Филип. 2:8). Послушанието на Господ Иисус Христос доведе до това, че Той доброволно да простре Своите ръце на Кръста. Послушанието за нас е също тъй спасителното носене на нашия кръст.
Какво означава отричането от себе си? Преди пристъпването към свето Кръщение, кръщаваният бива попитан: „Отричаш ли се от сатаната, от всичките му ангели, от всичкото му служение и от всичката му гордост?“ Отричането от себе си е отричане от греха, от себелюбието, гордостта, себеутвърждаването; от това, което е станало наша втора природа; от греховния навик да противоречим на Бога, от своеволието, от ропота. Например, сега през поста, мнозина казват: „Защо трябва да постим, защо трябва да идваме на църква, защо трябва да се молим, защо трябва да се каем, не можеше ли Господ да ни спаси просто така?“ Той може всичко, но ние няма да получим нищо, ако не Му се доверяваме и не правим това, което ни е казал. От тези греховни неща следва да се отречем, да вземем своя кръст и да следваме Господа.
Какво е за нас спасителното носене на кръста? Господ изпраща различни обстоятелства в нашия живот. Понякога човек претърпява болести, несправедливости или други изпитания. Във всички тези житейски обстоятелства, които са част от нашия кръст, ако се смирим и не губим своето упование и надежда на Бога, не роптаем, не търсим да се освободим от тежестта му, за да можем да живеем греховен живот, тогава ние носим спасително нашия кръст, покорявайки се на Бога. Както Сам Господ се ужасяваше и преди кръстните страдания се молеше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:39), така и ние.“
„Нека на днешния празник и във всеки един ден от нашия живот да се покланяме на Честнѝя и Животворящ Кръст Господен, да благодарим от сърце и душа за великата саможертва, която Господ извърши за нашето спасение. Господ е казал, че пътят, който води към живота, е стеснен, изпълнен с трудности, и че през много изпитания трябва да преминем, за да наследим царството Божие. Но да помним, че където нашите сили изнемогнат, там Божията благодат помага и така да проявим нашето доверие в Бога, за да можем чрез Този, Който всичко претърпя, преодолявайки благодушно изпитанията, минавайки своята Голгота, да бъдем участници на Христовото Възкресение“ – завърши своето слово Негово Светейшество Българският патриарх Даниил.
