Вярвам в Христос осъзнато повече от двадесет години – у мен вярата изникна някак неусетно, родителите ми не бяха вярващи, нито имах такива приятели. Затова приобщаването ми към християнството беше едно дълго самотърсене, самоизвървяване, самоизрастване. Сега вече зная, че православието изисква съборност – разчитането на себе си “само” в търсенето на Бог е плодотворно и полезно до един определен момент.
„А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставаше да казват, че знаят, какво Той е Христос. А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, за да си не отива от тях. Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен. И проповядваше в синагогите галилейски” (Лука 4:40-44).
Скъпа редакция,
В един вестник от нашия град (аз също съм от Месиния), навръх Великден (30 април) излезе малка статия със заглавие „Мостът”. В нея пише: „Преди Христа беше възкресен Лазар. А преди Лазар, от долния свят се завърна Орфей... Лазар в християнството и Орфей у древните елини са символите на два свята, които Христос малко пред смъртта Си съединил, отворил вратите на рая за разбойника, който искрено се разкаял на своя кръст”.
Какво са съновиденията? Свети Григорий Нисийски пише, че те са „ някакви видения на умствената дейност”, които „ могат да се образуват случайно в онази душа, която е неразумна”. Това се вижда и от факта, че „ мечтаещият насън често си представя неуместни и невъзможни неща, а това нямаше да се случва, ако душата и тогава се управляваше от разума и мисълта. Но …. някакви подобия на нещо случило се наяве и отзвуци, произведени от чувството и мисълта , които са останали отпечатани , благодарение на паметливата сила на душата отново се изобразяват пред нас”.
Прочети още: ПРАВОСЛАВНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЪНИЩАТА И СЪНОВИДЕНИЯТА. ЧАСТ ВТОРА