Да, родена съм в едно далечно село, което се намира в подножието на Бакаджиците! Там, където в манастира "Св. Спас" е служил руският отец, отец Сергий, дошъл тук през 1908 г. от Троице - Сергиевата лавра в Русия, за да служи на Бога тук, в Храм-паметника "Свето Рождество Христово" край Шипка, като певец, послушник тогава - Николай Григорович Чернов, бъдещият архимандрит Сергий.
Вярвам в Христос осъзнато повече от двадесет години – у мен вярата изникна някак неусетно, родителите ми не бяха вярващи, нито имах такива приятели. Затова приобщаването ми към християнството беше едно дълго самотърсене, самоизвървяване, самоизрастване. Сега вече зная, че православието изисква съборност – разчитането на себе си “само” в търсенето на Бог е плодотворно и полезно до един определен момент.
„А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставаше да казват, че знаят, какво Той е Христос. А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, за да си не отива от тях. Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен. И проповядваше в синагогите галилейски” (Лука 4:40-44).
Скъпа редакция,
В един вестник от нашия град (аз също съм от Месиния), навръх Великден (30 април) излезе малка статия със заглавие „Мостът”. В нея пише: „Преди Христа беше възкресен Лазар. А преди Лазар, от долния свят се завърна Орфей... Лазар в християнството и Орфей у древните елини са символите на два свята, които Христос малко пред смъртта Си съединил, отворил вратите на рая за разбойника, който искрено се разкаял на своя кръст”.