България-новинарски блог-теология

Преподобни Арсений Кападокийски използвал псалмите за благословение, подхождащо в различни случаи; особено в онези случаи, когато липсвало църковно чинопоследование за определена потребност. Гръцкия оригинал можем да намерим в изданието „Старецът Паисий” от иеромонах Христодул, 1994 г.

За удобство в богослужението е било установено Псалтирът да бъде разделен на 20 части, наречени катизми. Всяка катизма се състои от 3 части ­ „слави”. „Славата” завършва с думите:

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Алилуия, Алилуия, Алилуия, слава Тебе Боже (3 пъти).

Господи, помилуй (3 пъти).

Когато четем Псалтир за поменаване на имена, казваме следните молитви:

Молитва за живи:

Когато се молиш на Господа, на Божията Майка или на светиите, помни винаги, че Господ дава според сърцето (Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, Пс. 19:5). Каквото е сърцето, такъв е и дарът; ако се молиш с вяра, искрено, от все сърце, нелицемерно, то съобразно с твоята вяра, според ревността на сърцето ти ще ти се даде дар от Господа.

На 7.03.2023 г. се изпълниха 15 г. от блажената кончина на архимандрит Севастиан  Преображенски и Зографски – брат и дългогодишен ефимерий на Патриаршеския мaнастир "Св. Троица" край Велико Търново. Всички, които по Божията милост имаха щастието да бъдат негови духовни чеда, знаеха добре колко ценно и спасително беше неговото духовно наставничество.

Вечна и блажена да е паметта му!

Бог да го приеме в Царството си и да го дарува с вечно спасение!

Спомням си един разказ от „Патерика“. В някакъв манастир имало много отци и един обикновен човек, на когото монасите не обръщали внимание и го държали при себе си да носи дърва за печката, т.е. в лятната кухня. Смятали го за презрян и отхвърлен и дори не го постригали за монах. Носел някакви вехти дрехи и го държали по милост. Беднякът работел и в храма, когато имало служба, но и в лятната кухня също слагал дърва, за да не загасне огънят, и бил постоянно изцапан със сажди, мръсен, презрян и никой не му обръщал внимание.

Любезни мои чеда!

…

Днес си помислих, че е правилно да поговорим за Православната църква и за вярата Православна. Ние сме православни, но сякаш не разбираме цялата висота, дълбочина и широта на Православието. А трябва да го виждаме в цялата негова святост!

Освен молитвите за починалите, още едно действие представлява помен за тях – милостинята, давана в тяхна памет или от тяхно име, тоест даването на някакви земни блага на имащите нужда от тях – бедните наши събратя. Тази постъпка носи радост на починалите грешници.

Всичко, давано на бедните, Господ Иисус Христос взема върху Себе Си – „На Мене правите“; следователно, Той няма да остане длъжник на онези, от които (или от името на които) Той приема. Чашата студена вода, двете лепти на вдовицата – за  всичко обещано ще бъде въздадено в свое време.

Предлагаме на вашето внимание едно интервю с прот. Йордан Божилов, ефимерий при храм "Св Архангели" към Военна академия "Г. С. Раковски", посветено на израстването във вярата и любовта към Бога като смисъл на пастирското служение

https://www.youtube.com/watch?v=WnGFrZa8kZQ

(от 10.50 мин)

Няма място по българската земя, където да не се е проливала мъченическа кръв още от римско време и след това в смутните времена на диви нашествия и робство. Мъченичеството, в невероятно големи размери, превръща земята ни в свещена.

Бог чува тези, които Го любят и търсят от цялото си сърце, и се отнася благослосклонно към всичките им прошения. Молитвите пък на тези, които не пристъпват към Него от цялото си сърце, но с раздвоение, и каквото и да правят, излагат на показ, търсейки човешка слава и похвали – не чува, но се гневи на тях; понеже техните дела са показни.