България-новинарски блог-теология

Има такива светила в историческия път на нашия народ, които макар да не почитаме като светии, са отдали целия си живот в служение на Църквата и народа си. Днес се прекланяме пред паметта на блаженопочиналия приснопаметен Екзарх Йосиф I. Животът на този велик наш съотечественик е низ от подвизи и страдания, саможертва за Църква и народ.

   Да замълчиш е наистина плод и резултат на царско и благородно възпитание. Този, който се е научил да мълчи, той се е научил и да говори. Защото мълчанието е продукт на разумност не по-малка от тази на разумното говорене. Така онзи, който не знае да замълчи, той дори не може да събеседва. За младежа особено, мълчанието създава безопасно обкръжение; и най-вече когато той чува другия и не се смущава, нито му отговаря с непристойни думи. Дори и ако словата, които чува, да не му харесват, той трябва да ги приема и да чака събеседникът си да свърши.

„И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини.

Много е тежко след всичко, което Бог е направил за нас, хората, да отидем във вечните мъки и да Го огорчим. Да не дава Бог, не само човек, но и нито една птичка да отиде в ада".

Помнене на смъртта

- Отче, за какво трябва да мисли човек в деня, когато се е родил ^[102]?

- Нека мисли за деня, в който ще умре и да се готви за голямото пътуване.

Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе

от всички небеса, за да изпълни всичко (Еф. 4.10).

Приведените думи, възлюбени братя и сестри, съм ги взел от посланието на св. апостол Павел до жителите на езическия град Ефес, обърнати в християнската вяра. Той говори, че Христос Бог,слязъл по плът на земята заради нашето спасение, след като извършил Своето велико дело, отново се възкачил на небето, или по-високо от всички небеса, но се възкачил вече като Бог в плът, или Бог и едновременно с това Човек в две естества, но в едно Лице - неделимо, неразделно, неслитно. Апостолът показва и причината, поради която Господ не е останал на земята, а е възлязъл на небесата.

В науката отдавна престанаха споровете, които някога се водеха доста горещо около етничната основа на Кирило-Методиевия език. Днес е напълно ясно установено, че основата на този език образува българският солунски диалект от втората половина на IX в. Доказателствата се откриват в редица фонетични особености на Кирило-Методиевия език, които са присъщи само на българския език. От значение са и някои доказателства из областта на лексиката и на синтаксиса.

Песен 1

         Ирмос: На Спасителя Бога, Който по морето преведе народа с неизмокрени нозе и потопи фараона с цялото му войнство, нека да запеем, защото Се прослави.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

         Елате, всички народи, и Христа, Който Се възнесе със слава върху раменете херувимски и ни постави заедно със Себе Си отдясно на Отца, нека да възпеем с победна песен, защото Се прослави.

         Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ ще ти даде всичко, молитвата съдържа в себе си всичко, тя заключава всичко в себе си: молба, утешение, вяра, изповядване, богословие…

Молитвата трябва да се извършва без прекъсване.

Малко по малко молитвата ще ти донесе мир, сладост, радост, сълзи. Мирът и сладостта ще умножат молитвата, а след това молитвата ще ти донесе още повече мир и сладост, и т.н.

Пс. 67:1. Началнику на хора. псалом Давидов. Песен.

В този псалом пророкът изобразява пришествието Господне, победата над мислените врагове и края на духовния плен; а също учи, че Господ е Този, Който в древност е извел синовете израилеви от Египет. В допълнение на това на приелите проповедта обещава дара на Светия Дух, добавя утеха и обещание към апостолите за избавяне от всяка скръб, постигнала ги заради проповедта, и дори обещава обръщането на мнозина от преогорчавалите ги и потъналите в морето на удоволствията.

Бог, Който „произведе от една кръв целия човешки род да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване" (Деян. 17:26), не преставаше през вековете да се грижи за всички народи, а свидетелствуваше за Себе Си с благодеяния, като им пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата им с храна и веселост (Деян. 14:17). И всичко това Той правеше от любов към тях, „за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас, защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:27-28). В благостта Си Той промисли и за българския народ.