България-новинарски блог-теология

Християните в Коринт (коринтяните) първи в историята на Христовата Църква се поддали на съблазънта на тщеславието, духа на гордостта и плътското разбиране за Църквата: „Аз съм Павлов... аз съм Петров...аз съм Аполосов“ – и чуваме страшния и решителен глас, сякаш вик, на св. апостол Павел: „нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?“ (Кор.1:12-13).

Именно на тази съблазън се поддал и Римският епископ.

Иконата се намира в музея на византийския мъжки манастир „Св. Богородица“ в Палеокастрица, на гръцкия остров Корфу. Светата обител е издигната през 1225 г., реставрирана е в края на XVIII и началото на XIX век). Върху иконата е изобразена възнасящата се Божия майка и 12-те апостоли застанали пред празния ? гроб.

Да си припомним изобразеното събитие:

Когато през IV век светите отци аргументирали православното разбиране, че на Сина Божий подобава същата чест, както и на Отца, те посочвали и познатия на всички в онова време пример - че така правят и царете, поставящи на трон до себе си своите първородни синове и изискващи на тях да се въздава същата почит, както и на самия автократор.

Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква. Единна, една Истинска Църква, създадена от Иисус Христос и утвърдена от апостолите. И сега тя си остава единна в своята вярност на Христос, във верността на даденото ни чрез Христос от Отца учение и апостолско Предание.

Независимо от разделянето на Църквата на патриаршии, митрополии, епископии (епархии), т.е. независимо от съществуването на поместни Църкви, Христовата Църква си е оставала и остава Единна, и нейното единство се изразява в това, че всички поместни Църкви съдържат Една вяра – догматите, Едно учение за нравствеността, Едни правила за църковно устройство и управление; единството на Църквата се е поддържало и се е изразявало и в обмяната на послания между главите на Църквите по различни въпроси и поводи, и писма.

При мен идват много хора, хиляди. Изповядват се, беседваме на духовни теми. Има случаи, когато хората нищо не могат да направят – за съжаление, те живеят по такъв начин, в такива условия и с такава нагласа, че тях ги чака неминуема гибел.

Но, за съжаление или за щастие, ние не можем да им кажем това, защото Христос не ни го позволява.

Нашият разум ни казва, че тях ги чака гибел.

Но вярата казва, че за Бога всичко е възможно.

Всеки път, когато свещеникът извършва божественото свещенодействие, след тайните думи за призоваване на Светия Дух, светите Дарове, със силата на Божията благодат, се претворяват в истински Христови Тяло и Кръв. Тогава се споменават всички ликове на светиите, принася се предложената всемирна Жертва за всички и за всичко, за тържествуващата на небесата Църква и „изрядно (особено) за Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария“.

На нашия Господ Иисус Христос било угодно да отбележи кончината на Своята пречиста майка в човешка плът като велико събитие в историята на Църквата и дори в историята на света.

Светата Църква почита Успението на Пресвета Богородица с двуседмичен пост, равен по строгост на Великия пост.

Помните дълбоко вълнуващите ни думи на нашия Господ Иисус Христос, висящ на кръста, казани малко преди страшните слова „Свърши се…“: „Жено, ето син ти“ (Йоан. 19:26), и, обръщайки поглед към любимия Си ученик св. Йоан: „Ето майка ти“ (Йоан. 19:27).

За да бъдеш християнин, трябва да се преобразиш чрез благодатта на Светия Дух

В името на Отца и Сина и Светаго Духа!

Днес е велик празник за православните християни и той има дълбок смисъл. Господ често е говорел на хората за Царството Божие и веднъж е казал: „Тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила“ (Марк. 9:1). След няколко дни Той взел трима от апостолите и се изкачил на планината Тавор, за да се помоли, и когато се молел, лицето Му светело като слънце, дрехата му станала като светлина и там били пророците Мойсей и Илия, които разговаряли с Него.

Молитвата и постът са двете непобедими оръжия, дадени от небето на Църквата, за да се бори срещу всички видими и невидими врагове. Трима са онези страшни неприятели, които непрестанно воюват против нас: светът, дяволът и плътта. Светът ни бори със суетата си и с високоумието на живота; дяволът - със скритите напомняния и с лукави помисли; плътта - с наслаждението, със сладострастието и с нечистото желание и похот.

КОРИФЕЯТ НА СВЕТИТЕ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ Е СЛОВАК ПО НАРОДНОСТ

Светите братя Кирил и Методий са били съпроводени от свои сътрудници още в най-ранните им мисионерски пратеничества, така също и при установяването им в манастира „Полихрон“ на Олимп. Тяхната дейност е била научна, богословска, просветителска и изобретателска – създаването на славянската азбука, писменост и култура, естествено е да са имали подготвени съдейници.