България-новинарски блог-теология

На 7.12.2022 г се навършват 3 г. от блаженната кончина на стареца Ефрем.

Бог да го прости и да го приеме в царството си.

Призоваваме православните християни да се молят за спасението на душата му!

Схиархим. Ефрем: Тези молитви са ни оставили Богопросветените Свети Отци. Само няколко думи „Господи Иисусе Христе, помилуй ни“ и „Пресвeта Богородице, спаси ни“.

-                      Битка с кого?

Схиархим. Ефрем: С демоните.

-                      Вие виждали ли сте ги?

Схиархим. Ефрем: Да, виждал съм ги наяве – така, както виждам хората около себе си. ...

Праведниците живеят

довека и грижата за тях

е у Вишния (Прем. 5:15)

Благослови, отче!

Благочестиви християни, представете си, че Бог сега изпрати един ангел от небето да каже на всички ни, че Бог подарява на всекиго по хиляда и петдесет години живот и го разделя на две, на лош и добър, тоест, или да живеем петдесет години в беди и зло, а после да живеем в радост и веселие, или да живеем хиляда години зле, а петдесет да се веселим. Кое от двете бихте избрали?

   Господи, Боже всемогъщи, пред Тебе ще изповядам всичките си грехове и моите лоши дела - всичко лошо, което съм изговорил, извършил и помислил, било с дума или с дело или с мисъл; всичко, което си спомням или не си спомням, което съм съгрешил съзнателно или несъзнателно, по принуда или без принуда, насън или наяве, всички лоши клетви, лъжи и нечестиви мисли, суетност и празнословие, които съм проявил когато и да било, както и всичко излишно и лошо, извършено при ядене, пиене и греховно лежане.

Четвъртата Божия заповед гласи: „Помни съботния ден*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. (*За християните това е денят на Христовото Възкресение – неделя).

Божиите заповеди, въплътени във формата на строг закон, изглеждат като тежко бреме за човека. А всъщност, учейки ни на добро, те са благодеяние за нас, което ние не всякога съзнаваме, но което непременно се отразява благотворно върху ония, които ги спазват.

Ваше Високопреосвещенство, на 21 ноември се чества празникът на православното християнско семейство и младеж. От кога датира той и какво предание стои в основата му?

21 ноември е един от големите Богородични празници Въведение Богородично, когато родителите на Пресвета Богородица светите и праведни Йоаким и Анна са изпълнили своя обет към Бога и с много тържествено шествие са довели тригодишната си дъщеричка в Йерусалимския храм.

- Отче, идват тук две малки братчета - по-малкото дава, а другото не дава.

- Родителите трябва да научат и по-голямото да се услажда от даването. Ако то се потруди над това, ще има по-голяма награда от малкото, което дава по природа, и така ще стане по-добро от него.

- Отче, как човек да се освободи от сърдечната теснота, от затруднението, което чувства при даването?

„Вие, бащите, не дразнете децата си,

а ги възпитавайте в учение

и наставление Господне“ (Еф. 6:4).

Що значи да си родител?

То е нещо високо и благословено. Родителският авторитет за децата е поставен, както видяхме, веднага след Божествения. Защото между Бога и родителите, има някакво сходство. Както Бог е небесен Баща на всички, тъй и родителите са земни бащи и майки на своите деца.

За да прекарате целия ден съвършено, свято, мирно и безгрешно – има едно-единственото средство – най-искрена, гореща молитва сутрин след ставане от сън. Тя въвежда в сърцето Христа с Отец и Светия Дух, и по такъв начин дава сила и издръжливост срещу домогванията на злото; само е нужно да си пазите сърцето.

Хубаво е, много е хубаво да си добродетелен. Добрият човек и самият той е спокоен, и на Бога е приятен, и на хората е мил.

Мнозина са звани, а малцина – избрани. Званите са всички християни, а избрани са онези християни, които и вярват, и живеят по християнски. В първите времена на християнството проповедта призовавала към вяра; а ние още от рождение сме призвани от християни и сме възпитани сред християни.

И слава Богу! Половината път, тоест встъпването в християнството и вкореняването на неговите начала от най-ранно детство сме преминали без всякакъв труд. От това би следвало, че вярата ни трябва да е още по-силна, а животът ни още по-изправен с напредването на годините.

Всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда (Мат.5:22) – казва Христос. С тези думи Той не отрича гнева изобщо: първо, защото човекът не е свободен от страсти; той може да ги сдържа, но да ги няма изобщо – не е в негова власт; второ, защото страстта на гнева може да бъде и полезна, ако съумеем да се възползваме от нея в правилното време. Кога можем да използваме гнева? Тогава, когато отмъщаване не за себе си, а обуздаваме дръзките и обръщаме в правилния път разпуснатите.