България-новинарски блог-теология

Василий Николаевич Муравьов, бъдещият старец Серафим, се родил на 31 март (стар стил) 1866 г. в село Вахромеево. Родителите му Николай Иванович (1837-1976) и Хиония Алимпиева кръстили младенеца на 1 април 1866 г. След Василий в семейството се родили две дъщери (1871) и Евдокия (1975). Те и двете починали в кърмаческа възраст, без да доживеят и годинка. На 5 септември починал от туберкулоза бащата и десетгодишният Василий останал с болната си майка.

До закриването на Киево-Печерската лавра през 1961 г. отец Исаакий водел екскурзии до пещерите. Отецът бил добре образован и живял в манастира много години, но след това остарял и никакво друго послушание не можел да изпълнява освен да бъде екскурзовод. А на него и това му се струвало трудно.

„Аз съм схийеродякон. Имам нужда от безмълвие“ – често се жалвал той на братята. „Искам да отида в пустинята“. „Как ще отидеш?“ „Тайно“ – отвръщал той. Дълго притеснявал благочинния с тази молба. „Ох, душата ми изнемогва! Искам в Кавказ да умра. Благословете“!

   1.Не е удивително, че желаят да се омъжат жени, неизпитали семейния живот, мъките на раждането на деца и всичко останало, което внася бракът в дома на хората; и „войната”, това толкова трудно дело, според пословицата, „е приятна за неопитните”; но когато жените, които са понесли хиляди скърби и често от горчив опит са били принудени да смятат за блажени свободните от светски дела, и хиляди пъти да проклинат и самите себе си, и своите сватовници, и деня, в който са влезли в брачните чертози, когато тези жени, след такива огорчения, отново се стремят към същото състояние - това ме изпълва с крайно удивление и недоумение, и ме кара да изследвам причината за стремежа към това състояние, което са смятали за непоносимо, докато са били в него; защо сега, когато са се освободили, отново се домогват до него, като към нещо силно желано?

  Помазанието и духът отново са върху мен и отново ходя плачейки натъжен (срв.: Пс. 34:14 - според превода на 70-те). Вие може би се чудите на това. Но и Исаия, докато не вижда славата Господня и високия и издигнат престол и серафимите около него, не казва нищо подобно, не показва нито огорчение, нито страх; и макар да обвинява Израиля, щади себе си и се разграничава като невиновен за нищо. Но щом видял това и чул светия и тайнствен глас, сякаш започвайки по-добре да съзнава себе си, казва: О, окаян аз, как се умилих (Ис. 6:5 - според превода на 70-те), и добавя следващите след това думи, които няма да изкажа, за да не произнеса нещо оскърбително.

Хвалебна песен Давидова (в еврейския текст псалом 90 не е надписан).

 Съдържание: В предишния псалом осемдесет и девети, изобразявайки обръщането на еврейския народ (към Бога), като естествено продължение Псалмопевецът въвежда лице, тайно водено от Христос и побеждаващо с Негова помощ мислените врагове, т.е. началата и властите, светоуправниците на тъмнината, духовете на злобата и самия ненавистен сатана.

Отпадналият поради гордост от своя небесен чин дявол непрестанно се старае да увлече в грях и всички тези, които от цялото си сърце желаят да пристъпят към Господа – по същия начин, по който и сам той паднал, т.е. с гордост и любов към суетна слава. С тези неща именно ни борят демоните, с тези и други подобни те смятат да ни отделят от Бога. Още повече, знаейки, че този, който обича брата си, обича и Бога, те влагат в нашите сърца ненавист един към друг, докато не можем вече да гледаме своя брат или да си кажем с него и дума.

За благодатната сила на богоявленската вода и за великия подвиг на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Йоан

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Самото название на празника – Богоявление, означава, че на този ден преди повече от 2000 години се е явил Господ. Света Троица се явява на река Йордан: Господ Иисус Христос – Бог Син, влиза във водите на реката, Бог Свети Дух във вид на гълъб слиза върху Него и се чува от небето гласът на Бог Отец, който казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение“ (Мат.3:17). Имено това е явяването на Света Троица.

Знаете колко е голяма радостта и колко многоброен народ се събира в деня, когато се празнува рожденият ден на някой земен цар. Както воеводите и началниците, така и всички войници, облечени в копринени дрехи, препасани със скъпи, сияещи златни колани, бързат тогава да се представят в най-блестящо великолепие пред лицето на своя цар.

Старецът Ефрем седял пред килията на духовния си старец Йосиф и слушал разказа му за молитвата, за монасите, за които се беше грижил в старостта им. И в килията му и около нея, всичко благоухаело с аромат на лилии и рози, въпреки че наоколо било една пустош и нищо не растяло, освен каменен дъб.

Веднъж аз започнах да помирисвам внимателно въздуха и старецът ме попита:

–         Какво правиш?

Изкоренявайте от себе си егоизма, любовта към удоволствията и сребролюбието, защото те, както и всички страсти, ни отдалечават от любовта, отвръщат ни от Бога.

Има три големи изкушения, по същността си те представляват някаква страст. Първата страст, егоизмът, е когато човек обича безусловно себе си и се смята за център на всичко, над всички, за единствен и неповторим. Ето какви са основните признаци на тази страст.