България-новинарски блог-теология

Молете се, моля ви, според завещанието на апостол Павел: Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17). Светите отци казват: „Ако си богослов, ти се молиш добре, и ако се молиш добре, то ти си богослов“.

Наистина светите отци пустинници учат, че посредством различни телесни подвизи, деяния и съзерцания, нравствено и духовно благочестие, трезвение и молитва умът на човека се очиства, просвещава се и се усъвършенства и впоследствие получава дара на богословието, не разсъдъчното богословие, с което се занимават богословите в университетите, а това, което извира и струи от Божествения извор, от който наистина вечно извират реките на Божественото богословие.

Старецът Ефрем (Филотейски и Аризонски) ни остави за поука много душеспасителни книги и видеа, в които ни завеща огромния си духовен опит и своята отеческа любов.

ПОСТ НА ЧУВСТВАТА

 „Постът не се състои само в храната, но преди всичко представлява строг пост на чувствата.

Цялото учение на светите отци е обърнато главно към очистването на ума от греховни мечтания и помисли и към очистване на сърцето от скверни чувства.

Постът е добър учител:

1) Той дава скоро на всеки постещ да разбере, че на всеки човек са му нужни съвсем малко храна и питие, и че като цяло сме лакоми и ядем и пием много повече отколкото природата ни се нуждае.

2) Посочва всички немощи на нашата душа, всичките ? слабости, недостатъци, грехове и страсти, както започващата да се пречиства мътна, застояла вода разкрива какви гадини се въдят в нея или какъв боклук се е събрал.

Синайската планина се намира на 430 км от Кайро, в пустинята Камениста Арабия в Египет. Тук, на полуострова, образуван от двата притока на Червено море, дошли евреите в третия месец след излизането им от Египет. От върха на планината Бог им дал чрез Моисей скрижалите с 10-те Божии заповеди. 

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често „четиридесетница на ап. Филип“. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.  

Това, което се случва сега с епидемията от коронавирус, е съблазън. Тежко изпитание за християните. Мнозина се страхуват да не се заразят и питат, може ли човек да се зарази чрез Причастието. Ще кажа така: когато се причастявате с вяра, смирение, чувство за своята греховност, тогава идва голяма благодат. Тя прогонва всяка инфекция, физическа или духовна.

За нас е крайно назидателно да знаем какви грехове се разследват на всяко митарство, за да ги избягваме или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време. Защото, ако се окаже на някои митарства, че сме виновни в разследваните там грехове, веднага демоните ще добият власт над душите ни и ще ни завлекат в адските тъмници…

 Да си спомним за тихия подвиг на свещеномъченик Димитър от с. Чаир, дн. с. Камен, Великотърновско. Срещу забравата за него народът ни е сътворил песен.

Ние ходим no земя, пропита с мъченическа кръв и no стъпкитe на светци, за които често не знаем нищо или съвсем малко. През 1850-1859 г. в с. Чаиркьой (дн. с. Камен, Великотърновско) поп Димитър Николов Кочев се занимавал не само с духовното обгрижване, но и с прос­вещението на своето паство. Ведно с други свои съселяни християни построи­л черква и килийно училище в селото. С това предизвикал гнева на някои турци и бил изгорен жив на клада-листница между селата Асеново и Николаево.

Мъченическият подвиг на Зографските монаси и миряни, загинали на 10 октомври преди 741 години, е особено важен от гледна точка на духовното състояние на съвременните православни християни. Много от тях са изкушавани от различни интерпретации на вярата, водещи до размиване на спасителните догмати и устои на Православната Църква, а като резултат – за тях остава опасността от погиване на безсмъртната им душа.

Екипът на сайта Всемирното православие призовава всички вярващи в дните до провеждането на изборите за президент и членове на Парламента на РБългария, всеки ден да четат акатист, посветен на чудотворна икона на Пресвета Богородица, намираща се в родината ни (напр. Бачковска, Троянска, Роженска, Осеновица, Врачешка, както и Зографската Акатистна и др.).