България-новинарски блок

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените му ребра изтекла кръв и вода. Йосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина.

Когато Господ се изкачил на Таворската планина, за да яви там Божествената Си слава, взел със Себе Си Своите трима любими ученици – Петър, Иаков и Иоан, пред които се преобразил и се явил в слава.

Дошъл часът на страшните и неописуеми страдания на Господ Иисус Христос и Той пак взел със Себе Си същите трима ученици – Петър, Иаков и Иоан, в Гетсиманската градина; отделил се с тях от всички останали апостоли, заповядал им да бодърстват и да се молят, а Сам Той се отдалечил за мъчителната Си последна молитва към Бога.

Слава на Тебе, Господи! Какъв светъл ден е днес! Колко много причастници със Светите Христови Тайни! Радвайте се, блажени души! Господ е с вас! Господ е във вас! Защото Той Самият е казал: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56). Да се радваме всички с обща радост. Мисля си, че няма семейство, в което да не е имало причастници. Следователно няма и дом, който да е бил лишен от особената Божия грижа.

Припомня се многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастрен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, за да не се попречи на доброто намерение, счупила съда, по-лесно да разлее мирото.

На днешния ден имаме между другото следния горчив спомен: иудейските старейшини се събрали в дома на Каяфа и разсъждавали как да хванат с хитрост Господ Иисус и да Го осъдят на смърт. В това време, нетърсен от никого, идва при тях един от дванадесетте - Иуда Искариотски, и казал: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?” Те му дали тридесет сребърника.

Припомня се притчата за мъдрите и неразумните девици. Пламъкът на сърдечното кандило трябва да се поддържа, да не гасне. Сънят е образ на смъртта, а запасът от елей напомня за делата на милосърдие и християнска любов. Без тях не може да се посрещне Небесният Жених (Мат. 25: 1-13).

„Господ, отивайки на доброволни страдания, казваше на Апостолите по пътя: ето, възлизаме в Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие (Мат. 20:18). Врочем, елате да Го придружаваме и да се разпънем за житейските удоволствия заради Него”. Така светата Църква ни кани да съпътстваме, да страдаме и да се съразпънем с Господа в тези дни, посветени на спомена за Неговите божествени страдания и смърт.

Велики Понеделник

Припомня се паметта на Йосиф Прекрасни и чудото с изсъхването на безплодната смоковница. Йосиф, син на Иаков, хвърлен от братята си в яма на полето, после от тях продаден за 30 сребърника и отведен в Египет, се сочи като предобраз на Христос. Прославен в дворците на фараона, като върховен разпоредител на житните складове в Египет, той хранил цялата страна и братята си през гладните години (Бит. 33 до 46 гл.).

Периодът е шест дни. Мястото - Йерусалим. Годината –двайсетина над 2000 години назад в историята. Хората – обаче сме все същите..., делят ни само годините... Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Велика" или „Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, или подготовка към вечния живот. Земният животът на Христос наближавал своя край и Той трябвало да изпълни великата мисия, заради която дошъл на земята.

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус и дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия? Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.