България-новинарски блог-теология

В наше време създаването на семейство е подвиг

Не е нужно да си представяте брака като тихо пристанище, където ще приключат всички ваши проблеми, а до вас ще се окаже разбиращ ви, любящ човек, на когото ще можете да излеете цялата си любов, натрупала се за годините на очакване.

Единствено Бог ни разбира във всичко, докато и най-горещата любов не винаги е с една и съща температура. А онова незразходвано, което препълва сърцето ви, може да се окаже съвсем не готовност да се жертвате, а желание да устроите всичко в живота си, изхождайки от собствените ви желания.

 Отче, различните движения, протестите, които се извършват от християни, имат ли някакъв резултат?

- Вече самото присъствие на християните е изповедание на вярата. Някой може с молитвата си да помогне повече, но други ще се възползват от мълчанието му и ще кажат: “Еди-кой си и еди-кой си не протестираха, значи са на наша страна, съгласни са с нас”.

Зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв. (Откр. 3:1)
Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните. (1Кор. 1:27)

От времето на Спасяването на българските евреи (1943 г.) Българската Църква не беше се извисявала до такъв славен исторически подвиг, какъвто извърши през юни 2016 г. – Спасяването на българските православни. С неотиването си в Крит тя осуети замисъла щото църковното събрание там да се нарече Всеправославен Събор и да заяви меродавност – което щеше да е пагубно за Православието.

„С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10).

Възлюбени в Господа братя и сестри!

На днешния ден св. Църква чества паметта на светите славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел. Като изправя сега пред нас дивните образи на тези два духовни колоса, които най-много са се потрудили в делото на евангелското благовестие, тя иска от нас да извлечем от техния живот поука за себе си.

Предстоящият Всеправославен събор, провеждащ се в момента на о. Крит, стана причина Православната църква отново да отстоява чистотата на Православното учение и да се изправи срещу опитите да бъде утвърдена всеереста (преп. И. Попович) на днешните времена – икуменизмът. Както се видя от позициите на Светите синоди на редица Поместни православни църкви, а също и на Свещения Кинотис на Света Гора Атон, повод за безпокойство се явяват разписаните в документите икуменистични идеи, които се разминават с учението на Църквата.

Бог, Който винаги желае нашето спасение, поиска поради Своето милосърдие пак да обнови нашата човешка природа, похабена поради греховете ни. Той напълно стана участник в нашата плът и кръв и ни насочва в пътя на мира, защото Той не изтърпя да гледа Своя образ – човека, изпаднал в тление, но правейки го отново господар над първоначалната райска храна, Господ доброволно пострада за нас, като умъртви нашите прегрешения.

Развоят на събитията около Всеправославния събор наподобява рибеното масло, което майките ни караха насила да пием като малки...

Както рибеното масло, което беше отвратително на вкус, но трябваше насила да изпием, защото, както казваха майките ни, е „за твое добро“, така и Всеправославният събор през юни на о. Крит в очите на православните християни изглежда като „рибено масло“, което трябва насила да изпием за… доброто на Православната Църква!

Днешният велик Господски празник, братя и сестри, ни пренася мислено в Йерусалим, 40 дни след Възкресението Господне. Утринното ведро палестинско небе като нежен копринен воал се е разпростряло над Свещения Град и неговите околности. От градските порти се отправят към Елеонската планина група спътници. Между тях е онзи, Чийто образ е така необикновено чуден и прекрасен, Онзи, от Чиито слова радостно тупти и гори човешкото сърце (Лук.24:32).

Не казвай: „заради Господа отстъпих“, защото, което Той мрази, това не бива да правиш“(Сир. 15:11).

Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да сетъпче от човеците (Мат. 5:13).

Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога (Иак. 4:4).

Архимандрит Клеопа (Илие)  (1912-1998 г.)

Дяволът се прилепя към всяка добродетел. Виждал ли си растението хмел? То се захваща за всичко, което срещне по пътя си – за ограда, стълба, врата, дърво или кол. И расте на воля. Така постъпва и дяволът с всяка добродетел. Увива се около нея, за да я направи безполезна, и тя вече да не е добро дело.