България-новинарски блок

Пасхалните часове на самия празник и през Светлата седмица се състоят от пасхални песнопения.

Литургията започва, както и утренята, по Пасхалния чин, като се изпяват стиховете „Да възкресне Бог...". Пеят се специални пасхални антифони. На т.нар. Второ Възкресение, около 11 ч. в неделния ден  Евангелието се чете на различни езици. Вместо „Достойно есть“ се пее „Ангел вопияше...“. В края на литургията вместо „Благословен Грядый во имя Господне...", се изпява „Видехом Свет истинний...", а вместо 33-и псалом прозвучава тържествуващото „Христос воскресе из мертвих!“.

Никога у човека не е имало по-малко от Бога, скъпи братя, отколкото днес; никога човек не е бил толкова безбожен, както днес. Днес дяволът се е въплътил в човека, за да развъплъти Богочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на човека, за да изгони Бога оттам.

Празникът Възкресение Христово (Светата Пасха), заема централно място сред всички християнски празници – „Празник на празниците и тържество на тържествата“. Думата „Пасха“* означава „избавление“. В Старозаветната Църква Пасха е била празник, установен в памет на излизането на израилтяните от Египет и освобождението на юдеите от египетското робство. А в Новозаветната Църква – в знак на това, че Самият Син Божий ни освободи от робството на смъртта, от робството на греха и дявола. Възкръсналият Господ изведе от ада душите на праведниците и на вярващите в Него дарява вечен живот.

Тъй се нарича последната седмица от Великия пост, защото се споменават великите страдания на Иисус Христос (на църковнославянски „страст” означава „ страдание” – б.р.). Вечерните служби в бдение през първите три дни, започващи в 19 часа вечерта, напомнят величието и страданията на Небесния Жених Христос и приканват към духовна бдителност, затова носят название „Последование на Жениха”.

„А на утринта, връщайки се в града, огладня. И видя край пътя една смоковница, отиде при нея и като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна“. (Мат.21:18-19)

„Братя и сестри, какъв трябва да бъде християнинът? Безплоден като смоковницата, която Иисус Христос прокле (Мат.21:19), или като семето на сеяча от евангелската притча, което пада на добра земя и принася стократен плод (Лук.8:8)?

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия - ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той, "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне" (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.

Отново ще възвестя(1) евангелист Йоан, защото е удобно (отнего) (2) да разгледаме начатъка на възкресението. Ти току що слуша, че той е казал: Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите(Йоан 12,1). Виждаш ли, как начатъкът на Възкресението е намерил праобраз в Лазар, и как това е признал вярващият народ? Народът е признал, а архиереите (юдейските) са възнегодували, превръщайки сътвореното чудо в повод за ненавист. 

„Кои сме и какво ще стане с нас, какво е човекът“, тези вечни въпроси зададе Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил по време на проповедта си в брезнишкия храм „Св. великомъченик Георги Победоносец“.

Днес той оглави патриаршеската света литургия за празника Неделя на преподобна Мария Египетска.

Патриарх Даниил допълни, че колкото и мислители да са се явили, категоричен отговор на този въпрос няма. „В Свещеното писание, а после и Господ Иисус Христос, ни показа кои сме и какви сме, какъв е нашият път“, каза пред събралите се Българският патриарх.

В митрополитската катедрала „Св. вмца Неделя“ в столицата Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи малко повечерие и целия Велик покаен канон на преп. Андрей Критски, както се полага в сряда на петата седмица от Великия пост. „Великият покаен канон е удивителен по своята дълбочина – каза в словото си Негово Светейшество, – ние изпитваме благодатното въздействие на молитвите на свети Андрей, който от дъното на душата си е викал към Бога както за прошка на неговите грехове, така и чрез много примери от Стария и Новия Завет да приведе в умиление всички нас, така че да подпомогне и нашия вопъл към Бога: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме! Дарувай ни, Господи, прошка на греховете“.

Не бива да крием, че нашето знание е твърде ограничено и е изпълнено с незнание; защото гърлото различава храната, слухът разпознава мислите; при поглеждане към слънцето се познава безсилието на очите; а словата откриват неразумието на душата. Но законът на любовта ни принуждава да се стремим към онова, което е свръх мислите.  И тъй, аз мисля (впрочем, не твърдя), че след словото за странничеството и дори в самото това слово, трябва да кажа нещо за сънищата, за да знаем и за това коварство на нашите злохитри врагове.